Наливен Боздуган

От тези новогодишните, дето всеки си ги мисли, пише на листче, после пъха листчето в едно чекмежде и го забравя. При това не го забравя само до следващата нова година, ами даже завинаги. Моето последно листче беше електронно та случайно се сетих да видя какво съм изпълнил от плановете начертани за 2009. От 6 неща в списъка – 3 наполовина. Това не знам дали се брои, а и не ме интересува.

Интересува ме обаче това, че 2009 беше една от най-яките години в живота ми. Емоции на кило, за първи път сноуборд, един “леджен…уейт фор ит… деъри” рожден ден. Дори да искам да изброя всичко яко дето се е случило не мога. Освен товя тия списъци депресират. Особено ако само си ги пишеш и не ги изпълняваш. Мисля си, че 25 години е твърде ранна възраст, за да е възможно човек да иска еднакви неща в началото на годината и в края и. От онези 6 прословути мои мисли, сега за 2 въобще не ми пука, честно.

Така че за 2010 няма да си правя списък. Това няма да ме спре да си я направя още по-добра и от 2009. И като гледам колко са апатични, не-оптимизиращи и малко тъжни хората около мен и в България по принцип, освен да взема да направя и тяхната 2010 по-яка, а? Мда, съжалявам ама нищо друго не остава. Отивам да творя щастие.

Като всички известни и напреднали хора, разбира се. Можете да ни следите (nalivenbozdugan), само гледайте да не прекалявате.

Замислям се понякога за разликите в българския бизнес веднага след промените и сега. Огромни са. Не знам, обаче, кога е било по-лесно – тогава или сега. В днешно време капитализма е толкова дълбоко навлязъл в България (и толкова дълбоко излязъл в същото време), че трябва да полагаш всички усилия, за които само си чел в интернетя или си гледал по телевизията. Клиента винаги бил прав, не знам си какво… Ама… как така прав… ние не сме свикнали така.. Когато почнахме магазинера винаги беше прав, не клиента. Той криеше оскъдните стоки за познати под тезгяха и ако не си му приятел оставаш с празни ръце. Особено ценна беше каймата дето идваше веднъж в седмицата. За коли, мебели и електроуреди няма да говорим.

Трябва пък и име на бизнеса да си измислим. Какво име, преди на хранителен магазин „Роза”, нелегално построен на детската площадка зад блока му викахме „Караваната”. Не за друго, а защото беше…. каравана. Правеха кафе за майките-кибици дето прекарваха по цял ден там и продаваха от ония цигари BT. Бяла кутия със сиви райета, надписа тъмно син със шрифт подобен на Times New Roman (като на картинката).

Другите магазини и заведения в квартала обикновено ги наричахме по цвят според боята, защото беше най-лесно за запомняне. Розовото, Жълтото, Лилавото. Имаше и по-креативни имена – Стафидката (едно мазе на панелка преструктурирано в сладоледаджийница-кръчма), Шатрата (една космическа метална постройка която наистина изглеждаше като шатра). Сега се сещам всъщност за един хранителен магазин в гараж, който си беше измислил сам име – Борус. Спомням си го с това как един циганин си купуваше сирене. Имаше във витрината едно парче около 300 грама, той искаше половината (5-6 хапки), а лелята му обясняваше, че не може, щото останалото никой нямало да го купи.

Чудя се дали тези народни имена са по-добри от днешните така старателно измислени от „новите” бизнесмени. Попаднах вчера на току-що оповестената услуга за онлайн бекъп – Путьо. Не е българска, но пък името е номер едно.

Липсват ми старите имена. Липсват ми и ламаринените гаражи на паркинга пред блока (само бате Боби имаше такъв). Липсва ми свободното време след училище, което можеш да прекараш по ливадите или в едно опушено стайче метър на 3, учейки фатали на Mortal Combat пред жетонките. Ама това е положението. Сега сме големи и трябва да работим, за да живеем. Или… просто да работим.

Вчера беше девети. Честит девети септември! За някои честит, за други проклет. Аз имам някакъв фетиш към българския комунизъм, но не е никак сериозен. Фетиш, колкото да се интересувам от събитията в първите години от моя живот и 40тина преди това. Но далеч не съм комунист. Напротив, осъждам повечето действия като абсолутно неморални и ненормални.

На 10 Септември 2009 година се замислих за много неща. Обикновено мисля за много неща, като минавам покрай някой хранителен магазин. Не знам защо в България хранителните магазини продават всичко. Не само храна, но и ел. крушки, батерии и маркова водка. Като мина покрай някой малък хранителен магазин, усещам миризма на нещо между хляб и прах за пране. Именно тази миризма ме кара да се замислям за много неща, и точно това стана и днес.

Нещата за които се замислих са:

- Защо трябва да има хейтъри? Познавам много хора, които през по-голямата част от времето плюят някой или нещо. Абе харесвайте си ги тези iPhone-и, нищо против нямам, ама защо псувате останалите смартфони? Понякога това е несериозно и с цел да се поведе смешен или развлекателен разговор. Понякога обаче е сериозно и тогава е лошо.

- Защо сноуборд екипировката в България струва 3 пъти колкото тази в Щатите? Нямам отговор на това, може и да има икономическа причина. Само недейте да критикувате пак България и да казвате, че в тая държава нищо не става – търговците са виновни за надценките, не държавата. Дон’т би хейтин.

- Защо хората могат да споделят съкровени лични неща във Фейсбук и Туитър, но не и на кафе, когато се видят с приятелите си? Тези социални мрежи наистина се отразяват зле на стария но толкова по-ефективен и интересен начин на общуване – говоренето. Обаждайте се по-често на приятелите си вместо да им пишете по стените. Също така излизайте по-често.

Аз съм доволен от моя девети. Дано и вие сте останали доволни от вашия. А, и честито метро!

Не бях ходил в Пещера, ама хич никога. Знаех я само от името на винпрома. Еми Жорката е оттам и ме покани да му ида на гости. Прекарахме си много яко, бру-тал-но.

Тръгваме ние в събота сутрин, забихме по един сандвич от най-якото място на магистралата евър – “При Роси на сладка хапка.” Минава се през Пазарджик, но там не е яко, защото имат затвор. Пътищата са зле, сигурно защото като бягат затворниците ги гонят с танк и той разказва играта на асфалта с веригите. Всъщност си говорехме, че в България умни затворници няма и не могат да организират бягство, така че може би причината е друга. Това обаче е друга тема.

Сегашната тема е, че Жорката има най-яката къща в Пещера. А там къщите всички са яки, повече от тези по другите градове. Сигурно защото хората са мераклии и искат да си пият невероятните количества произведен алкохол на хубаво. Освен алкохола, в Пещера е развита и обувната идустрия. Билбордите с реклами, които не са за обувки, са ги забранили с наредба на кмета.

Също така на Жорката брат му е супер пич. Беше сготвил най-яките пържоли, за да се насвиним когато пристигнем. Взехме го тоя як брат с приятелката и марш към пещера Снежанка. Тя е известна с многото комари на входа и това, че вътре има много вимета. Толкова много, че цяла една зала са кръстили на тях. Има още Дядо Мраз, баби с деца, една безформена риба, пингвин, и още много много други неща.

След пещерата минахме през Батак и видяхме известната църква, отидохме до Цигов Чарк, пихме минерална вода и ядохме таратор. Ходихме до стената на язовир Батак, защото там е красиво. Като цяло язовира е много красив, пък и уцелихме едни редки облаци, през които слънчевите лъчи падащи към язовира бяха невероятни. За справки – Фейсбука на Жорката.

Много се уморихме, но пък аз останах много доволен. Вечерта прекарахме отново в Пещера. Беше много топло и нямаше какво друго да се прави освен да се пие. Ще пропусна с подробностите около това събитие, само да кажа, че кмета е подписал и една друга наредба – в дискотеките след 1.30 задължително се пуска само чалга. Там където отидохме си спазваха наредбите примерно. Нощта свърши късно, имаше водки и малолетни ученички, но ще спра да разказвам, за да не ни осъдят и да ни пратят в затвора в Пазарджик.

Не знам как, но все пак успяхме да се събудим по обяд и да се върнем в София. Аз само можех да си хвърля един душ и да дочакам 11, за да си легна. Мерси, Жорка, шестица.

НОВО: След като написах поста пичовете от Grooveshark изцяло смениха интерфейса и сега вече наистина къртят мивки. Добавих няколко картинки от новия, можете да ги разгледате накрая на поста.

Имах една колекция от MP3-ки вкъщи, свалях си нови и бях щастлив собственик на MP3 плейър, докато не почнах работа. Тогава нямаше как наведнъж да си пренеса колекцията до офиса и да слушам там, та се задоволявах с радио.

Другия ми проблем когато слушам музика (а аз слушам много, един такъв меломан съм си), е че рядко се появява някоя нова група която да ми хареса. Т.е. музиканти има, но аз не знам за тяхното съществуване, въпреки че е много вероятно да ми допаднат.

Тези два мои проблема вече си имат решение, което се казва Grooveshark. С една дума това е уеб приложение, през което може да слушате всякаква музика…. безплатно. Правите си акаунт… търсите песни, подреждате ги в плейлистове, гласувате за тези които ви харесват, търсите в плейлистовете на други потребители, добавяте приятели с подобен на вашия вкус, използвате Autoplay, за автоматични плейлистове с подобни песни на тези които слушате… и много други неща.

Общо взето преди да почна да ползвам Grooveshark бях намерил една търсачка наречена Audiolizer. Тя обаче практически търсеше песни само в YouTube, и когато оттам махнат даден клип заради авторски права ставаше пак неприятно. Освен това потребителският интерфейс беше на светлинни години назад. Grooveshark е изключително лесен за ползване. Освен това няма махане на песни… поради простата причина, че пичовете имат договори с различни студия и им плащат за използването на песните им на сайта, или за доказани нарушения на права.

Общо взето това за мен представлява идеалното въплъщение на Уеб 2.0 в музикалната индустрия и е пример за нещо, което може да я възроди като цяло.

Не намирате вашата песен (случвало ми се е само веднъж)? Ами може просто веднъж да я качите като MP3 и след това цял свят да я слуша. Наистина мисля, че имат бъдеще, заради бизнес модела, който са избрали, освен това техническата имплементация от гледна точка на крайния потребител е ако не перфектна, то много добра.

Не бих се изненадал ако след 10 години свалянето на музика се е превърнало в отживелица, и всичко е стрийминг. Grooveshark определено имат голям напредък в тази посока. Ако можех да го синхронизирам и с MP3 плейъри за случаите когато съм в движение, бих зарязал всякакъв друг инструмент за слушане на музика. Хвърлете му един поглед, струва си. Ето и няколко скрийншота:

Един Българин, един турчин , един Американец и един Французин стояли на покрива на един небостъргач. Трябва да направят нещо значимо за Родината си.
Американеца скочил и казал да живее Aмерика.
Французина скочил направил салто и казал да живее Франция.
Българинът бутнал турчина от ръба и казал да живее България!

Коментар: Това е виц. Трябва да е смешно, а не сериозно. Трябва да е модел на поведение, от който да бягаме… смешно. Смеха е емоция… както тази, която ви кара да мразите турското… Не разум, емоция. Любовта и омразата също са емоции… едната градивна и хубава, другата деструктивна и лоша. Нищо лошо няма в емоциите… напротив… но когато се използват за взимане на решения изискващи разум, нещата се объркват. Много. Ура за деструктивните емоции… май само такива ни останаха.

Честито на повечето българи – вие живеете в един виц!

П.П. Контекста и вица са от статия на Капитал, която може да прочетете тук.