saroyan

Това е името на сборник с разкази на Уилям Сароян. Ако все още не знаете кой е той или не сте чели нищо от него, затворете тоя блог или целия браузър направо, и марш към книжарницата. Е, добре де, на работа сте. Ами ето тогава един линк да разведрите малко обстановката, да вкарате малко емоции:

http://liternet.bg/publish18/u_saroian/index.html

Можете да почетете някое разказче там. Добри са. Та думата ми е за автора и сборника, който почнах да чета… за 2ри път след… не знам… поне 10 години. Спомням си, че майка ми беше човека, който ми го препоръча и тогава много му се изкефих. Толкова много, че прочетох книгата за 2 дена и не запомних нищо, само това, че беше много простичка и ведра.

Сароян пише за нещата от живота, без много сложности. Обикновено не чета предговори, този път обаче реших да го направя. Изданието което имам вкъщи е от 1979, предговора написан лично от автора за българския превод на книгата му. Предговор като предговор, пак в Сароянски стил. Това, което ми направи впечатление е как е подписан накрая.

София, 8 Юни 1979г.
Парк-хотел “Москва”, стая 523

Мило. Дошъл до тук човека, американец, в комунистическа държава. Споделям факта с моя съквартирант и неговото мнение беше, че парк-хотел Москва бил щаба на ДС и затова там го били сложили. Сигурно е вярно, иначе с всичката цензура тогава не си представям как са щели да издадат капиталистически писател у нас. Не ме учудва и факта, че този сборник с разкази е подбран. Тоест, няма аналог на английски, а са вадени отделни разкази от различни книги. Дали за да не ги издадат целите, не знам. Не знам и дали Сароян е предполагал какъв е българския превод и дали има цензура. Нищо не знам, само мога да гадая.

Знам всъщност, че до ден днешен пълните книги на Сароян не са преведени на български. Знам и че е много приятен за четене, а за съжаление доста неизвестен в България. Та ако вярвате на един лаик тотално скаран с литературата и четящ за собствено удоволствие, отидете и си намерете нещо от Сароян. Денят ви ще стане по-хубав.