Да живее Wizz Air. Продават хората самолетни билети от София до Варна за по 50 лв (и в двете посоки) ако си ги запазиш 2 месеца предварително. Еми аз си запазих. Защото знаех, че ще ходя да гледам волейбол, не за друго. Петък сутрин за час и половина до Варна, включително чакането на летището.

Какво щеше да е едно ходене до морето ако го нямаше истинското българско. Запазили сме си апартамент в центъра до общината за 45лв на вечер. Хол, 2 спални и баня. Като разбира се тук трябва да споменем обстановката в моята спалня, все пак аз съм човек, който много държи на комфорта. Без плаката на Rihanna на едната стена и календара на Берое за 2008 на другата, не мисля, че щеше да е същото. Това допринесе много за моето морско настроение и направи престоя ми неповторим. А да, имаше и едно тъмно помещение с щайга компоти (без да сме ги поръчали, представяте ли си).

Слънце, плаж, вода, жени по бански, стига гледки селскостопански. Така де, какво друго да прави човек през деня. Това до към 4:00, след което разбира се идва волейбол в Двореца на културата и спорта. До там директно от плажа с автобус номер 8. Като подминахме залата и спряхме на спирката един чичак, софиянец май, се разочарова, че ще трябва да походи 50 метра и веднага заклейми Варна като не добре устроен град. Нищо, че булевардите имат кръпки, но не и дупки и нищо, че се стига до летището за 10 минути от центъра с такси.

Водещ на “волейболната фиеста” беше неоспоримият талант DJ Теди Джорджо. Раздаваше награди на поразия, защото явно реквизита дошъл много и спонсорите решили, че им е ненужен. Топки бол, както и мегафони. “Мегафен с мегафон” беше името на играта и трябваше да нажежиш публиката до червено, за да спечелиш бленуваното устройство.

“Къдееееееее е наааааааай шумнооооооооооооооооооо?”

Нашите взеха, че измъкнаха 3 гейма и се прибрахме доволни. Вечери-мечери, след това бар (защото във Варна няма квартални дискотеки с яка музика, каквито търсехме, а в 4aspik беше много голяма опашката).

Познайте какво стана на другия ден. Плаж, манджа, и…. you got it! Волейбол….. с DJ Теди Джорджо! “И сега…. играта с големите награди от Булстрад….. Мегафееееееееееен със мегафоооооооооооооооооооооооооооон”

“Къдееееееее е наааааааай шумнооооооооооооооооооо?”

Както и предния ден, в неделя също трябваше на българския химн да вдигнем цветните листове оставени по седалките и да направим в цялата зала един голям трибагреник, както следва – “червено, зелено и бяло.” Не знам дали защото Теди не можа да нажежи публиката до червено или защото са слаби, но нашите волейболни национали паднаха след ужасна игра срещу Япония.

След един разговор с местни приятели се разбра, че във Варна наистина нямало от кварталните дискотеки с яка музика. Едно минало лято бях ходил в Тра-ла-ла, защото като попитахме охраната казаха, че пускат всичко. От това всичко, дето е 30 песни чалга и 3 други някакви, на които даже те е срам да се забавляваш и танцуваш, защото всички останали в дискотеката застават мирно и те гледат странно. Дори мацките по баровете, които до преди 2 минути са въртели бесни кючеци. “Тия пък какви са, каква е тая музика !?”

Е, минахме пак с по едно питие на спокойствие и отидохме да почиваме. На следващата сутрин подранихме за самолета вместо да се наспим, защото някак си бяхме разбрали, че е в 7, а не 8.30. Благополучно пристигане в София, където вали и духа като за Октомври, а не Юни. Марш на работа и лека седмица. Оценка на уикенда – 6+