peshtera

Не бях ходил в Пещера, ама хич никога. Знаех я само от името на винпрома. Еми Жорката е оттам и ме покани да му ида на гости. Прекарахме си много яко, бру-тал-но.

Тръгваме ние в събота сутрин, забихме по един сандвич от най-якото място на магистралата евър – “При Роси на сладка хапка.” Минава се през Пазарджик, но там не е яко, защото имат затвор. Пътищата са зле, сигурно защото като бягат затворниците ги гонят с танк и той разказва играта на асфалта с веригите. Всъщност си говорехме, че в България умни затворници няма и не могат да организират бягство, така че може би причината е друга. Това обаче е друга тема.

Сегашната тема е, че Жорката има най-яката къща в Пещера. А там къщите всички са яки, повече от тези по другите градове. Сигурно защото хората са мераклии и искат да си пият невероятните количества произведен алкохол на хубаво. Освен алкохола, в Пещера е развита и обувната идустрия. Билбордите с реклами, които не са за обувки, са ги забранили с наредба на кмета.

Също така на Жорката брат му е супер пич. Беше сготвил най-яките пържоли, за да се насвиним когато пристигнем. Взехме го тоя як брат с приятелката и марш към пещера Снежанка. Тя е известна с многото комари на входа и това, че вътре има много вимета. Толкова много, че цяла една зала са кръстили на тях. Има още Дядо Мраз, баби с деца, една безформена риба, пингвин, и още много много други неща.

След пещерата минахме през Батак и видяхме известната църква, отидохме до Цигов Чарк, пихме минерална вода и ядохме таратор. Ходихме до стената на язовир Батак, защото там е красиво. Като цяло язовира е много красив, пък и уцелихме едни редки облаци, през които слънчевите лъчи падащи към язовира бяха невероятни. За справки – Фейсбука на Жорката.

Много се уморихме, но пък аз останах много доволен. Вечерта прекарахме отново в Пещера. Беше много топло и нямаше какво друго да се прави освен да се пие. Ще пропусна с подробностите около това събитие, само да кажа, че кмета е подписал и една друга наредба – в дискотеките след 1.30 задължително се пуска само чалга. Там където отидохме си спазваха наредбите примерно. Нощта свърши късно, имаше водки и малолетни ученички, но ще спра да разказвам, за да не ни осъдят и да ни пратят в затвора в Пазарджик.

Не знам как, но все пак успяхме да се събудим по обяд и да се върнем в София. Аз само можех да си хвърля един душ и да дочакам 11, за да си легна. Мерси, Жорка, шестица.