8:48 сутринта…е такова нещо не ми се беше случвало. Толкова рано не бях ставал с месеци, камо ли да пиша пост. Все пак обвиненията от страна на моя съдружник, че не съм активен в блога, нарастнаха и “ето ме на, другарю съдя, я влезнах”.

Главна тема в моя разказ са 2 думички с Б – бийтбокс и болемия. Обяснявам без да се замислям.

Хобито ми в последно време е бийтбокса(не идва от бия и боксирам). Говоря за дейност, състояща се в издаването на звуци и ритми, без акомпанимент на каквито и да било музикални инструменти. Ин шорт – тупца тупца, ама само с устица. Не съм туу адванцед, ама напредвам доста добре. Та…докато съм си вкъщи обичам да си върша работата и да си тупцам в същото време.

Един път, така се бях вкарал в разучаването на един бийт, че не ми се спираше. Да, ама нещо друго в мен напираше. Говоря за…ако, драги ми смехурко. Влизам аз в тоалетната и наред с естествената нужда, си пея бийтбоксвам. В тоалетната, да ви кажа, акустиката е невероятна, особено ако имате малка тоалетна като нашата, тип cubicle. Вкарвам аз някакви бесни звуци и най-накрая го докарах до приличен бийт.

Доволен и облекчен, излизам! И от тук започва интересното. Мама, моята мила мама, седи пред кенефа и ме гледа съсредоточено. А сега де…да не би на съседа отдолу да му е протекло? Майка ми не ми остави време да си отговоря на този въпрос и веднага ме замаза:

Мама: Тиии, защо повръщаш? От болемия ли си болен? Какви са тези звуци от теб, защо се напъваш в тоалетната?

А ся де!?!?! Аз, в опита си да докарам някой свестен ритъм, от напъване и прочие, съм накарал майка ми да мисли, че повръщам!

Аз: Ти не си добре, как ще повръщам? Защо ми е да повръщам? Боб с наденица си правила…

И взех да обяснявам за вредата от нарочното повръщане.

Аз: Е, не усети ли ритъм поне?

Мама: Мии, не…Какъв ритъм бе? Кажи ми защо повръща да не те заблъскам ритмично аз тебе?

А сега де…изкараха ме некадърен бийбоксър с болемия…Викам си, ще трябва да се демонстрира.

Пъхтях, пуфках, потих се, докарвах някакви ритми.

Бе, може и да я убедих, може и не, не сме говорили по въпроса…ама т’ва да бийбоксваш пред майка си е най-трудното нещо, ша знайш.

К4