Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител: шофьорите

Мразя цакачите, но повече мразя цакачите на дребно, а най-много мразя цакачите на дребно, които се чувстват горди от опита си да те преметнат. Прибирам се от университета днес и в даден момент ми се налага да пресека една улица. Изчаквам си спокойно да светне зелено и тръгвам да пресичам. В същото време един мазен чалгар в още по мазен опел с 2 лепенки и касетофон Sany, на който вече му е светнало червено, решава, че не му се чака и от последен в колоната, навлиза в насрещното и спира на пешеходната пътека, като с това става първи. Ей, дреболиите ми се обърнаха! Бива ли така бе, човек, му казвам аз, а оня се върти като противовъздушна кула на тераните. Другия път директно минавам по капака! Не че не мога да го заобиколя, ама е дразнещо!!! МНОГО!!!