Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител: софия wannabes (псевдо софиянците)

Къде останаха дните, когато беше възможно да познаеш произхода на човек само по начина му на говорене. Живея в Благоевград и както може би се досещате, разговори от рода на:

Шо ке праим? (Какво ще правим?)

Неам! (Нямам никаква представа!),

са доста често явление. Та, говоря си днес с един съгражданин от университета. Коментирахме нещо около долара и пича в един момент се изцепва: “Бе, братле, то долара…..”.

Казвам си, случайно се е изпуснало момчето. Е да ама не, той продължава да ме братльосва все по-ожесточено. Чудно ми е защо хората се опитват да се представят за такива каквито не са? Може би си мислят, че като говорят на “братле”, хората ще ги помислят за софиянци и по този начин ще им се качат акциите. Не зная, при мен не минава номера.

Това не е единичен случай. Все повече зачестяват хората, които братльосват безразборно. Това не е всичко. Има такива, които стигат и до крайности, смесвайки “майна” и “братле”. Буквално се получава манджа с грозде. Явно глобализацията безвъзвратно е затрила дните, когато беше възможно да познаеш човек само по говора му. Сега единственото, което мога да направя е да маркирам човека като позьор!

К4