Бележка: тази статия е провокирана от друга такава на същата тема в блога на Петър Стойков. Моля прочетете и коментарите там за по-пълна картина… или пък просто реагирайте емоционално… де да знам вече.

protest dogs

Една голяма част от обществото протестира срещу насилието към животни (общо взето заради един по-известен случай). Друга голяма част ги обвинява, че са тъпи и трябвало първо да спрем насилието срещу хора, пък тогава да мислим за кучетата. Аз разбирам и едните, и другите. Както и се дразня на реакциите и на едните, и на другите.

Няма ли да дойде момент, в който всеки един българин да се води от здравия разум вместо собствените си емоции и чувство за мъст, когато става дума за политически решения?

Един изрод осакатил куче. Цял Фейсбук писна против него и искат да го вкарат в затвора. Сигурен съм, че подобни изроди има с лопата да ги ринеш, само че бабите от селата нямат Фейсбук и не публикуват снимки на осакатените кучета. Това е причината модерните (тези с интернет достъп) да не виждат повечето случаи и при първия публичен такъв да искат промени в законите. Политика не се прави според единични случаи, а според често срещани такива.

Представете си, че Пешо от офиса стои по 4 часа на ден във Фейсбук. Решавате да спрете Фейсбука на всички във офиса. Да, ама за останалите, които прекарват по 20 минути това е дразнещо, още повече, че се е превърнало в политика заради Пешо. За тях 20те минути са почивка и малко свеж въздух между задачите. Вместо да спирате достъпа на всички, защо просто не кажете на Пешо да се съобразява и да се ограничава, пък ако не слуша да го изгоните? Защо е нужно въвеждането на политика заради единствен случай?

От другата страна стоят едни хора които мразят уличните кучета. Били са ухапани по веднъж или просто се дразнят от мръсотията им, та затова не искат и да чуват за закони и прочее за тяхното спасяване. Мразят всякакви защитници на животните заради уличните кучета. Тази омраза се прехвърля и върху природозащитниците като цяло, пак заради уличните кучета. Оттук става една размяна на емоции и реплики, която не само че не помага на никого, а даже напротив – дава материал на медиите и отвлича вниманието от сериозните проблеми на обществото.

Колкото и всички да си мислят, че емоционалността е положителна черта за народа ни, в голям процент от случаите аз мисля обратното. Първичните реакции са лоши. Те говорят за неконтролиран инстинкт у човека, нецивилизованост и липса на желание и способност да се прояви разум и мислене.

Така че спрете с безмислените каузи. Спрете с поканите за събития, които не са интересни за никого, а само създават внимание. Спрете да се държите като тъпа медия и помислете малко преди да реагирате емоционално. Да живее златната среда и нейната липса в нашата мила родина.

Снимките са от Дневник, фотографи съответно Красимир Юскеселиев и Николай Дойчинов