Бележка на автора: Този пост трябваше да види бял свят на 8 Август 2008, но поради една или друга причина успявам да го довърша чак сега. Все пак реших да го публикувам.

Катастрофа

Не сме писали от доста време.

Ми лято, купони, жега, работа от време на време… море. Море, да. Ходихме за 5 дни, беше супер яко, пътувахме с кола. Толкова ни беше добре, разходихме се по цялото черноморие. В един момент ми стана малко гадно, че сме там само до петък. Криси трябваше да ходи на конференция в Турция и летеше в събота та ние в петък пътувахме обратно. Цяла България пътуваше в обратната посока – към морето. След 5 дена неспирен купон и плаж не ми беше до цупене ама все пак ми беше тъжно, че свърши. Нищо де, нали пък поне не уцелихме якия трафик и не ми се налага да пътувам сега обратно с всички останали луди. Да, това си казах. На 1ви Август.

И днес се натъквам на тази статия. Събитията се развиват на 2ри.

И се уплаших, хора. Седя си в офиса и настръхвам, прочетох я 2 пъти. 1 ден преди случката съм се осмелил да кача четирима приятели в кола и да пътуваме до морето като аз нося отговорност за това да стигнем и да се върнем. Уверен шофьор съм, но след днес мисля, че няма много да давам зор за каране. Все пак има обстоятелства независещи от мен. Всеки бърза да стигне някъде. На момента. Като че ли ще всички са с убеждението, че ще си пропуснат младините като стигнат час по-късно.

И статистиките за това колко човека са загинали или смачканите коли встрани от пътя не ни плашат, ние сме гъзари и караме бързи коли. До един момент. В следващия или трябва да извадим късмет, или пристигаме… в моргата.

Тъжен пост, извинявайте. Ама пък ми писна. Искам да живея нормално в България и живота ми, успеха ми и щастието ми да не зависят от селския манталитет и обкръжаващите ме абсурди.


Славо.

Добави в свежо