bored-class-average-teacher

Опитвал съм се да си обясня какви са причините хората в България да живеят по специфичния начин, по който го правят, и досега не съм успявал. Все пак не спирам да се опитвам. Ясно ми е, че в България почти всичко е изкуствено и стерилно. Държавата не е истинска държава, системата не работи, живота не е особено забавен и интересен за повечето хора. Нещата се свеждат до едно просъществуване, в което най-тъжното е, че малко си задават въпроса защо е така и как могат нещата да се променят.

Сравнението, до което достигам днес е резултат от последния ми прочит на едно есе на Пол Греъм, а именно: Why Nerds Are Unpopular. Ще цитирам една дефиниция от посоченото есе:

And as for the schools, they were just holding pens within this fake world. Officially the purpose of schools is to teach kids. In fact their primary purpose is to keep kids locked up in one place for a big chunk of the day so adults can get things done

Моето сравнение е следното:

България е едно от средните училища на света, а Българите живеещи тук са тинейджърите ученици. Да поясня. В едно средно училище, както казва Греъм, живота на учениците е доста скучен и тъп, и представлява едно състезание по популярност. Въпреки, че целта на училището е да обучава децата в него, на практика то е само един затвор, където децата се държат за да не пречат на останалите докато те работят. Повечето ученици не учат, а тези които учат намират цялата система за сбъркана. Тези които наистина правят това, за което са в училище (зубърите), са хората които обират най-много подигравки и презират останалите за напълно безмисленото им ежедневие. По една ирония, в реалния свят често се случва тези “зубъри” да са именно хората, които успяват извън училище. България е училището на света. Тук гражданите са учениците и са тук не за да се научат как да живеят, а да не пречат на света докато той работи. В България на хората им е толкова тъпо, че почват да си играят на свят, но без да има конкретна цел. Зубърите (хората с мнение и тези които имат истински идеи за какво живеят и как могат да оправят нещата), напълно осъзнават жалкото състезание за популярност около тях… и накрая успяват извън училището (т.е. извън България). Единствената разлика е, че в реалните училища учениците са изпратени от родителите си, докато в България учениците са родени в училището.

Ако този аналог е верен и България се развива в света, както едно училище се развива в дадена страна, то изглежда тъжната история ще продължи доста дълго време. Досега не е имало случай, в който училище е реформирано от учениците в него. Опитите за реформи в образованието са принос от организации и личности, на които им пука повече от обикновено за училищата и учениците; пука им толкова, че да си поставят за цел в живота да оправят положението.

Уви, това е външна сила и при такова положение излиза, че България може да я оправи само някой отвън, на който му пука достатъчно за неравноправното положение на хората вътре. Тъжно, но факт.

Мисля си обаче, че това звучи невъзможно. Не мога да повярвам, че липсват хора, на които им пука достатъчно вътре в самата страна. Иска ми се да вярвам, че нещата могат да се променят, макар и бавно. Иска ми се да си мисля, че проблема не е в липсата на идеи как България да стане по-добра, а в липсата на достатъчно време за изпълнението им. Мисля, че на нацията и трябва време, за да придобие достатъчно увереност и воля и да се изправи срещу вътрешните си болести, за които тя самата вече има лек. Дано да съм прав.