бачи Кико

This user hasn't shared any biographical information

Homepage: http://www.nalivenbozdugan.com


Posts by бачи Кико

Убиецът на Присиян си призна…или какво казаха драскачите в news.bg

Четох в news.bg за убиеца на Присиян и се зачетох в коментарите. Няма да ги цитирам един по един, но доста хора, бяха възмутени от факта, че видиш ли, това била главната новина. Драснах едно коментарче и ще го paste-на тук, че не знам дали ще оживее в нюза. Pasted as is:

 

ДО ВСИЧКИ НЕДОВОЛНИ ОТ НОВИНАТА.
Моля за Вашето внимание. Благодаря!
Мамини златни рапанчета, каква искате да е водещата новина? Съединението? Изборите? Плевнелиев? Кунева? Политическите интриги на всевъзможни дебели хълма превзели? А може би искате да четете за кифлата, чиито съпруг е “неправомерно” обвинен в наркотрафик. За лицемерието, което изля по всички телевизии казвайки, че за нея парите били лошо нещо. А като ти подариха скъпите часовници не рева нали? Удобно ви е мили буболечки да живеете в под камъка, нали, надявайки се някой да не го обърне и види плесенясалите ви жалки животи. А може би искате да си четете чалга новините и да си повтаряте че всичко е розово и е наред? Повтаряйте си го, надявайки се един ден да си повярвате и да се почувствате поне малко по-добре. Нали знаете, “Това което не се вижда не е проблем”. Това ви е мотото на вас, малки хорица. Трудно ви е да си вдигнете преклонената главица, нали (да се чете анали)? Знам! И мен ме боли като постоянно чувам за реалността в която живеен, но това е положението. Малки и големи убиват наред и след това, като истински доблестни хора се самоубиват, ЗАЩОТО ТАКА Е ПО-ЛЕСНО. Мъртвите са си мъртви, живите да му мислят. С Фейсбук и Туитър инициативи нищо не става! Помислете! По добре да живеете в реалността и да направите всичко възможно да я подобрите, отколкото да си слагате сини, зелени, червени, бембени пердета на очите. Мързи ни! Жалко, но факт! Мързи ни да идем да си приберем детето от улицата, защото сериалчето върви и…недай си боже (не смея вече да го напиша с главна буква) да изпуснем момента в който Боряна изиграва блестящо мишата си роля, а Сламен и сваля звезди като путка! Тъпо е, защото се асоциирате с тези “герои”. Молове, пазарчета, кифленски изяви и мазни котараци.
Извинявайте, ама ми дойде до гуша и исках да го кажа.

Бачи Кико

Както казва Карлос Менсия…I’m just venting, man!


Big ass hands

#5 – The daily мрЪн

Гес хуз бек, бичесссс! Бачи Кико ин да хаус!
Значи, днес се обърнах срещу мъжката си природа и…реших да изчистя. Купувам аз Доместос, Мобестос, Тубофло (х2), баничка + айрян и ръкавици за чистене. Пускам “Ай гат то брейк фрии” на Куиин, слагам престилката и…ГРЕДА! Ръкавиците малкиии. НапинЯх, напинЯх ама ц…не влиза и не влиза. И после що мъжете не чистели. Да не говорим за инструкциите на тубофлото :) Айде, мили ми дизайнерки на ръкавици, като измислите по-големи ръкавици ми се обаде. Аз ще си хапна баничката ;)

Как да променим света

Nike са го казали, “Just do it”! Не е нужно да го правите постоянно, просто от време на време, ей така за спорта, правете секс с по-грозен от вас човек. Без обвързване…като шейна…чук и бег. Може да ви звучи безсмислено и празноглаво, но това е нещото, което прави хората истински щастливи. След това ти е през оная работа дали ще закъснееш за работа или че някой ти е отнел предимстово…Просто искам да кажа, не бъдете лицемери. Все някога и вас ви е праснал някой/я по-красив/а! Така че, ПРЕДАЙ НАТАТЪК, ЮДЖИЙН!  Помислете, ако се ръководехме от този принцип нямаше да има хора като Джефри Дамър или Тед Бънди. Гледах документални филми за тия двама хаховци (1, 2) и познайте кой е общият знаменател на всички серийни убийци? Те са били изключително срамежливи, асоциални типове, неспособни да си набавят секс по ортодоксаления начин. А всичко можеше да е толкова различно, толкова животи можеха да бъдат спасени, стига някоя жена да си беше затворила очите…и отворила краката. Така че хора, не бъдете толкова придирчиви! И грозните носим душа! Fuck the whales…fuck me!

бачи Кико, out!


#4 – The daily мрЪн

Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител – “модерните” тоалетни

Ей, т’ва модерните тоалетни са голяма работа. Къде останаха дните, когато ходехме на тоалетна във външния кенеф. Сещате се, оня без седало и с адската дупка. Помня периода, в който живеехме на село. Чувствах се като Индиана Джоунс, когато ми се налагаше да ходя на тоалетна посреднощ. 100 метра изпълнени с препятствия и емоции - кокошки, телета, кучета, лайна(животински разбира се) етц. Ключа за лампата на тоалетната беше в къщата. Предвидливо бих казал, щото като грейне онзи ми ти кенеф, няма начин да не го намериш в тъмнината. Едни се ориентират по луната, а аз по лампата в кенефа. Та…ча’й че се отплеснах носталгично…

Отивам аз вчера на изпит по математика в една нова сграда към университета. Всичко чистичко, модерничко, направо свети. Имах 30 мин. преди изпита и си викам, дай да пийна едно кафе. Не знам за вас, ама мен кафето ме прокарва (кара ме да акам). Та има няма 5 мин. след кафето и ми се налага да разтоваря самосвала в тоалетната. Запътвам се и на 1 метър от врата на тоалетната забелязвам, че осветлението се включва само. Викам си, ей т’ва модерна тоалетна, със сензори(ако не се сещате още, погледнете автоматичните врати на ОМV например). Избирам си кабинка и влизам…Върша си работата, бийбоксвам си….и в един момент осветлението изчезна. Явно като не мърдаш и се гасят автоматично.

А ся де! Дееба сензорите, дееба!  Аз, с мръсен гъз стоя на тъмно в кабинката. Взех да махам с ръце над кабинката, белким ме засече някой сензор. Тц! Изглеждах като YMCA танцьор със смъкнати гащи. Не знам за вас, ама на мене за първи път ми се налага да си бърша гъза на тъмно. По прицип, като спре да има ако по хартията, значи съм good to go! Ама в тъмното не мога да реша кога  да спра. То пък една гадна хартия. Като шкурка. Стъргах като дърводелец. Направих си аналния отвор на нищо. Както и да е!

Вдигнах си гащите, турих една благословия на държавата, президента, премиера, университета и архитекта и отидох да правя изпит. Следващия път отивам с миниорска каска.

К4


Каква хубава татуировка…или как един комплимент може да бъде разбран погрешно

В навечерието на Великден решаваме да се дръннем в една от местните дискотеки (да, традициите не са това, което бяха). Седнали на бара, поръчваме, пием, нищо неприлично. В един момент барманката се завъртя с гръб към нас и се наведе. Както подразбирате, известна част от кръста и се оголи и видяш нещо наподобяващо на много красива tribal tattoo. Фен съм на такъв тип татуировки и…а като споменах татуировки,  на 3 и 4 май ще се проведе “Осми Национален Tattoo Fest”, на който мисля да отида. Та, back to the story, гледам кръста на мацката и “идва ми силата от глупости, познай защо!”.

Аз: Дени, много яка татуировка имаш на кръста. Tribal ли е?

Дени(барманката): АаАаАаА, пак ли ми се виждат гащите, бе…

и взе да си вдига дънките.

В този момент целия бар туш на земята от смях. Тези, които не паднаха, доубиваха останалите, за да не се мъчат. Добре, че Денито е свестен човек и не се обиди, даже почерпи шотче.

Ето как, драги ми Смехурко, един комплимент, колкото и непретенциозен да е, може да бъде не това което си имал впредвид., може да ти докара шот и малко зачервени бузки.

Баа Цуцуана! (К4)

*снимката е от Уикипедия


#3 – The daily мрЪн

Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител: кокошките

Вчера гледах “Това го знае всяко хлапе” и въпроса беше следния:

Как се нарича група от делфини?

Отговорът е: стадо, но не това е важното. Важното е, че въпросът ме накара да се замисля върху един фундаментален въпрос. Аз, като отколешен фен на кокошката, още от времето на “6 кокошки съм заклала” и това, че петела на баба ми взе филията преди 15 години, се зачудих как се нарича група от кокошки? Не се заблуждавайте, отговорът не е толкова лесен. Питал съм доста народ и никой не можа да ми даде отговор, в който е100% сигурен. Ето малко от вариантите, които циркулират:

ято кокошки, стадо кокошки, пасаж кокошки, параграф кокошки, секта кокошки, групировка кокошки, клика кокошки…

Нито едно не ми звучи като изчерпателен отговор. Като се замисля, кокошките са едни доста проблемни същества. Освен, че не са групари по природа, все още не може да се реши дали кое е първо: яйцето или кокошката. Да бяха изчакали да отговорим поне на въпроса с произхода, преди да ни замажат с групарския.

К4


#2 – The daily мрЪн

Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител: софия wannabes (псевдо софиянците)

Къде останаха дните, когато беше възможно да познаеш произхода на човек само по начина му на говорене. Живея в Благоевград и както може би се досещате, разговори от рода на:

Шо ке праим? (Какво ще правим?)

Неам! (Нямам никаква представа!),

са доста често явление. Та, говоря си днес с един съгражданин от университета. Коментирахме нещо около долара и пича в един момент се изцепва: “Бе, братле, то долара…..”.

Казвам си, случайно се е изпуснало момчето. Е да ама не, той продължава да ме братльосва все по-ожесточено. Чудно ми е защо хората се опитват да се представят за такива каквито не са? Може би си мислят, че като говорят на “братле”, хората ще ги помислят за софиянци и по този начин ще им се качат акциите. Не зная, при мен не минава номера.

Това не е единичен случай. Все повече зачестяват хората, които братльосват безразборно. Това не е всичко. Има такива, които стигат и до крайности, смесвайки “майна” и “братле”. Буквално се получава манджа с грозде. Явно глобализацията безвъзвратно е затрила дните, когато беше възможно да познаеш човек само по говора му. Сега единственото, което мога да направя е да маркирам човека като позьор!

К4


#1 – The daily мрЪн

Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител: шофьорите

Мразя цакачите, но повече мразя цакачите на дребно, а най-много мразя цакачите на дребно, които се чувстват горди от опита си да те преметнат. Прибирам се от университета днес и в даден момент ми се налага да пресека една улица. Изчаквам си спокойно да светне зелено и тръгвам да пресичам. В същото време един мазен чалгар в още по мазен опел с 2 лепенки и касетофон Sany, на който вече му е светнало червено, решава, че не му се чака и от последен в колоната, навлиза в насрещното и спира на пешеходната пътека, като с това става първи. Ей, дреболиите ми се обърнаха! Бива ли така бе, човек, му казвам аз, а оня се върти като противовъздушна кула на тераните. Другия път директно минавам по капака! Не че не мога да го заобиколя, ама е дразнещо!!! МНОГО!!!


#0 – The daily мрЪн

Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител: купичките с лед в заведенията

Къде останаха дните, когато ледчето буквално приличаше на айсберг?

Сега ми сервират някакви миниатурнички ледченца, които най-малкото не стават за изстудяване. Нали това е целта на леда – изстудяване. Степените на изстудяване са – мразовито -> студено -> лед -> не-мога-да-си-отлепя-устата. Аз обичам алкохола, който пия, да е доооообре изстуден. А с тези мини-ледченца, трябва да нахакам 1/2 от купичката. Не е нещо фатално, което ще ме спре да пия, ама е дразнещо!!! МНОГО!!!

Наздраве!


Бийтбоксът…или как ми беше приписана болемия

8:48 сутринта…е такова нещо не ми се беше случвало. Толкова рано не бях ставал с месеци, камо ли да пиша пост. Все пак обвиненията от страна на моя съдружник, че не съм активен в блога, нарастнаха и “ето ме на, другарю съдя, я влезнах”.

Главна тема в моя разказ са 2 думички с Б – бийтбокс и болемия. Обяснявам без да се замислям.

Хобито ми в последно време е бийтбокса(не идва от бия и боксирам). Говоря за дейност, състояща се в издаването на звуци и ритми, без акомпанимент на каквито и да било музикални инструменти. Ин шорт – тупца тупца, ама само с устица. Не съм туу адванцед, ама напредвам доста добре. Та…докато съм си вкъщи обичам да си върша работата и да си тупцам в същото време.

Един път, така се бях вкарал в разучаването на един бийт, че не ми се спираше. Да, ама нещо друго в мен напираше. Говоря за…ако, драги ми смехурко. Влизам аз в тоалетната и наред с естествената нужда, си пея бийтбоксвам. В тоалетната, да ви кажа, акустиката е невероятна, особено ако имате малка тоалетна като нашата, тип cubicle. Вкарвам аз някакви бесни звуци и най-накрая го докарах до приличен бийт.

Доволен и облекчен, излизам! И от тук започва интересното. Мама, моята мила мама, седи пред кенефа и ме гледа съсредоточено. А сега де…да не би на съседа отдолу да му е протекло? Майка ми не ми остави време да си отговоря на този въпрос и веднага ме замаза:

Мама: Тиии, защо повръщаш? От болемия ли си болен? Какви са тези звуци от теб, защо се напъваш в тоалетната?

А ся де!?!?! Аз, в опита си да докарам някой свестен ритъм, от напъване и прочие, съм накарал майка ми да мисли, че повръщам!

Аз: Ти не си добре, как ще повръщам? Защо ми е да повръщам? Боб с наденица си правила…

И взех да обяснявам за вредата от нарочното повръщане.

Аз: Е, не усети ли ритъм поне?

Мама: Мии, не…Какъв ритъм бе? Кажи ми защо повръща да не те заблъскам ритмично аз тебе?

А сега де…изкараха ме некадърен бийбоксър с болемия…Викам си, ще трябва да се демонстрира.

Пъхтях, пуфках, потих се, докарвах някакви ритми.

Бе, може и да я убедих, може и не, не сме говорили по въпроса…ама т’ва да бийбоксваш пред майка си е най-трудното нещо, ша знайш.

К4