Разни безобразни от Славо и Киро
Славо
This user hasn't shared any biographical information
Homepage: http://www.nalivenbozdugan.com
Posts by Славо
Страх… оправдан или не?
Nov 3rd
Бележка на автора: Този пост трябваше да види бял свят на 8 Август 2008, но поради една или друга причина успявам да го довърша чак сега. Все пак реших да го публикувам.
Не сме писали от доста време.
Ми лято, купони, жега, работа от време на време… море. Море, да. Ходихме за 5 дни, беше супер яко, пътувахме с кола. Толкова ни беше добре, разходихме се по цялото черноморие. В един момент ми стана малко гадно, че сме там само до петък. Криси трябваше да ходи на конференция в Турция и летеше в събота та ние в петък пътувахме обратно. Цяла България пътуваше в обратната посока – към морето. След 5 дена неспирен купон и плаж не ми беше до цупене ама все пак ми беше тъжно, че свърши. Нищо де, нали пък поне не уцелихме якия трафик и не ми се налага да пътувам сега обратно с всички останали луди. Да, това си казах. На 1ви Август.
И днес се натъквам на тази статия. Събитията се развиват на 2ри.
И се уплаших, хора. Седя си в офиса и настръхвам, прочетох я 2 пъти. 1 ден преди случката съм се осмелил да кача четирима приятели в кола и да пътуваме до морето като аз нося отговорност за това да стигнем и да се върнем. Уверен шофьор съм, но след днес мисля, че няма много да давам зор за каране. Все пак има обстоятелства независещи от мен. Всеки бърза да стигне някъде. На момента. Като че ли ще всички са с убеждението, че ще си пропуснат младините като стигнат час по-късно.
И статистиките за това колко човека са загинали или смачканите коли встрани от пътя не ни плашат, ние сме гъзари и караме бързи коли. До един момент. В следващия или трябва да извадим късмет, или пристигаме… в моргата.
Тъжен пост, извинявайте. Ама пък ми писна. Искам да живея нормално в България и живота ми, успеха ми и щастието ми да не зависят от селския манталитет и обкръжаващите ме абсурди.
–
Славо.
Центъра на вселената, Мики Маус, религия и наука
Nov 3rd
Днес разбрах, че съм много консервативен. Живея в период, в който глобални и значими промени настъпват за един ден и променят живота на хората; период, в какъвто не са живели родителите ми или бабите и дядовците ми. И все пак, уж съм млад човек по масовата дефиниция, не мога да приема за даденост повечето случващи се неща. Затова си мисля, че съм консервативен.
Мисля си също, че по подразбиране има нации и общности, които също са консервативни. Една такава общност според мен е ислямската. Не всички мюсюлмани по света, а тези които си живеят на изток, в среда коренно различна от европейската или американската. Та оказва се, че всъщност не са консервативни. Или по-скоро това което до днес аз мислех за консерватисъм е било нещо друго – религиозност, понякога граничеща с фанатизъм.
Може би вече се чудите какви са тези мисли дето ми минават през главата и защо пиша такива глупости. Ами да ви дам една статия, на която попаднах днес, и да цитирам:
В наше време в исляма се наблюдават различни позиции, тълкувания, становища по политически, научни и други проблеми, между които и най-странни, като това на духовника Юсуф Карадагоглу. Според него, науката разполагала с доказателства, че центърът на Вселената е в Саудитска Арабия, поради което часовият пояс от Гриниуч трябва да бъде заменен с нов и той трябва да започва от свещения за мюсюлманите град Мека. На това, повече от странно мнение, може да съперничи предложението на мюсюлманския духовник от Саудитска Арабия Мухаммед Мунаджит, според който героят от детските филми Мики Маус трябва да умре, тъй като бил един от воините на сатаната, бил дяволско същество и въздействал изключително отрицателно и зле на деца. Духовникът не посочва как може да стане това, но сигурно Мики Маус ще бъде прокълнат и обявен за мъртъв.
Невероятно! Струва ми се вече, че живея в роман на Дан Браун. Открай време си мисля, че въпроса за сходство между наука и религия е спорен, с дълбока история и много различни мнения. Не бях виждал обаче реален пример за опит да се обоснове научно откритие с религията. Всичко това ме кара да мисля, че радикализма става все по-популярен и че с цел да възвеличим религията и да накараме всички да станат религиозни можем да си служим с всякакви средства. Дори в модерно общество като нашето да свързваме явления с религията, и да твърдим че са дело на Бог, въпреки че очевидно това е глупост.
Не знам доколко има хора които мислят, че това е сериозно, не знам доколко е редно държавата Турция да забрани YouTube, да забрани и Blogger.com, и след това да претендира за членство в Европейския Съюз. Все пак щом всичко е дело на Бог, и всичко произтича от религията, защо да го крием?
Все пак знам, че и нашата държава не е цвете за мирисане. Но предпочитам тези които ме управляват да крадат от парите които им плащам, пред това да ми спират достъпа до информация. Парите ще ги преживеем, просто поредното необходимо зло. Но ако това е единствената цел на управляващите аз съм доволен – поне не биха ми променили мисленето и не биха ми взели свободата.
Та консервативен съм хора, не мога да приема много неща напоследък. Не знам и какво ще стане със света след 1-2 века, когато числеността в различните общности ще е толкова променена, че едва ли ще има човек със здрав разум, който да има куража да въстане срещу глупостта. Просто се надявам и се опитвам да направя света по-добър за тези които ще живеят след мен. Съветвам и вие да пробвате, а не да се оплаквате и да търсите оправдания защо нещо не може да се направи. Всичко може.
–
Славо.
Буболечка кючек
Apr 22nd
От известно време се опитвам да измисля някаква идея за бизнес в България, която би донесла приходи. Всичко, за което се сещам беше някак си неприложимо за нашата мила родна страна. Днес обаче осъзнах истината.
Най големия проблем на България според мен е простотията и корупцията. Сами по себе си тези 2 неща пречат на бизнеса. Аз обаче осъзнах, че също така пораждат една възможност – възможност за забогатяване чрез критикуване на самата простотия. Много хора се възползваха в последно време. Има такива абсурди, че се навъдиха какви ли не телевизии, вестници, списания, онлайн медии, съветници, гадатели, ясновидци и професионални шоумени, които се правят на идиоти осмивайки българската простащина. За пари.
Понякога ми се иска да имам малко свободно време, та да си впрегна мозъка и аз да измисля нещо такова, че да ми се чудите на акъла. Да живее най-доходоносния български бизнес. Да живеят и сценаристите на Слави.
Скакалец и молец, торен бръмбар – вдовец, паяци, папатаци, пеперуди, други буби, комари, акари, дървеници, къкрици… ах… буболечка!
[youtube=http://www.youtube.com/v/XZ7uY0OUfss]
Спомени ъф олд
Mar 28th
Първо искам да изразя учудването си. Днес за първи път прегледах статистиките на блога по-подробно и се оказа, че 3ма човека са го посетили след като са написали в някой сърч енджин “серийни убийци” :О. Аз… такова… не знам как стават тия неща, но не искам да привличам посещения от social outcasts и криминални типове. За това май трябва да се скарам на Киро. Както и да е де, просто като информация – неоспорвания хит в блога разбира се е Кен Ли.
Та, темата днес – Бой бендове и Гърл бендове, каквито се сетите там. Това е един скромен опит да споделя музиката, която съм гледал по МТВ като малък/млад и да питам дали някой помни тези неща. А именно – зората на:
Е, има и още но не се вписват в категорията “бой/гърл бенд”. Гледам ги тези неща след толкова години и си мисля как се е променила поп културата. Дали е към добро или лошо ще кажете вие.
П.С. Никога досега не съм писал Вие с главна буква. Не е от неуважение, а от мързел да се пресегна до shift-а. Та аз дори и имена пиша с малка буква по принцип. Същото се отнася и за пунктуацията. Извинете!
Воля
Mar 27th
По принцип се опитвам в този блог да споделям някакви забавни неща, било то разказани лично от мен или намерени из пространството. Знам, че е лошо да имаш блог само с линкове, но за начинаещ блогър е трудно да пише често смислени неща и така линковете помагат за отърсване от чувството за writer’s block. За начинаещите блогъри дори е трудно да си спомнят да дадат едно бурканче лютеница на някой, да не говорим за писане. Та и в този пост пак има линк.
Става въпрос за волята. Волята е качество ценено навсякъде по света. Волята е качеството, определящо един човек като добър професионалист, добър приятел или просто човек, който живее пълноценно. Преди време – доста време, примерно 10 години – четох една книга която майка ми ми беше препоръчала. Казваше се…. Воля. Героят беше малко момче, което след като му режат китките на ръцете се научава да пише и рисува. Беше комунистически роман, но достоен за уважение, както и това, което ще видите. Аз бих казал само едно БРАВО!
Бележка: Снимките са малко сряскащи, ако сте със слабо сърце не гледайте.
18+
Mar 19th
Мдааа, не мислех, че ще се стигне до това, но ето… изненада. Ами този пост е само за пълнолетни. Абе знаете ли, поста си го четете колкото искате, дори да сте под 18, но за Бога, не кликайте тук. И тъй като това продължава да се чете от хората които не са кликнали там, сигурно би било проява на уважение към скъпата публика да продължа да пиша.
Имам в стаята една ракла, ама олд скуул. Тя е между стената и едно легло и е супер удобно да си поставяш разни неща на нея докато спиш или лежиш. Примерно телефона, който ще звънне сутринта, или книжката. Та като посегнах да си взема телефона нещо не успях да поема командването над дясната си ръка и го пратих с един шамар зад раклата. Някой е решил раклата да стои вдигната на трупчета, може би за да е висока колкото страничната дъска на леглото. По тая причина, телефона вместо да отиде зад раклата се озова под нея.
2 часа и половина. Толкова време ми отне да разместя 2 легла и една ракла на трупчета докато си открия телефона. Забележете съвсем сам го извадих, кайнд ъф с една ръка докато с другата повдигах раклата. Все пак всички тези усилия не бяха напразно. Успях да открия много вещи които съм търсил в даден момент безуспешно.
2 молива, един химикал, плакат на хонда, рисунка на брат ми от 6ти клас, кибрит, скрита кутия Мелник от времето когато крадях от баща ми, зар, кутия от Rainbow Spring и 10 лева от старите. Е кажете сега кой има по-голямо съкровище?
Недоволни малолетни има ли още? Щото всичко това написах само за да има нещо. Основната цел на поста е там където пише “тук”.
Скука
Mar 18th
Тия линкове не мога да не ги постна, просто. Лонг лив Спанак.
http://spanak.org/2008/01/02/when-robot-programmers-get-bored/
http://spanak.org/2008/02/25/fun-in-the-mountain/
http://spanak.org/2008/01/28/gamers-bored/
Гледайте и се чудете на изродената креативност.
Чувство за хумор
Mar 18th
Много хора си мислят че хората които се занимават с информатика, математика, или някаква друга подобна наука обикновено нямат чувство за хумор, ама никакво. Какво да ви кажа – така е. Само дето има изключения. Гордея се с колегите дето конструират самолети, и тези които ги поддържат (абе става въпрос за support хората ма не знам как е на български, едва ли поддръжка). Та ето какво правят пичовете от нямане на работа:
http://cruftbucket.com/2007/10/31/aircraft-engineers-funny-guys/
При такъв support не искам да съм пилот без чувство за хумор, честно. И позволете да завърша с един цитат от моето любимо шоу Music Idol:
Питат Фънки какво ще каже за изпълнението на последния идол, а той: “Еми аз каквото и да кажа, няма значение. Да видим какво ще каже Булгарише фолке.”
При това Есил Дюран се обажда: “Какво пак сега с фолка, вие все нещо като стане фолка Ви е виновен.”
Простете липсата на коментар от моя страна върху последното. Държа да отбележа, че е предадено по памет, а не дословно, така че ако не съм разбрал Г-жа Дюран правилно, сори. Колко старание за пунктуация и правопис, не е истина. За последно. И тъй като Роб казва накрая поне да благодарим на публиката ако не друго – Благодаря, публико!
Кен Ли и езиците за които още не знаем
Feb 27th
Имало едно време едно шоу. Шоуто се казвало Music Idol 2 и се провеждало в една много незначителна и луда държава. Тази държава се характеризирала с голямата простотия на населението си и обикновено по националните медии се въртели материали които биха разплакали от смях един средностатистически човек.
Случвало ли ви се е толкова да харесате някоя песен, че да я пеете без да знаете текста? А случвало ли ви се е толкова да харесате някоя песен, че да почнете да пеете на друг език? На мен не още, или поне второто.
И така. Аплодисменти… за човека който си купи карта за фитнес и наистина я използва. Аплодисменти… за момичето, което не се прави, че разбира черен квадрат. Аплодисменти… за тези които знаят какво искат. Аплодисменти… да станем на крака… за тези, които пеят без да знаят текста. Аплодисменти… за простотията. Ту ли бу ди бу дай чюууу.
За първия човек и ябълките
Feb 19th
Мисля да се отклоня малко от българския в този пост – линка е към една приказка на английски. Извинявам се предварително на липсващите засега читатели които не знаят този иначе толкова симпатичен език. Ето и линка и тайната за успеха на Стив Джобс 
http://museumofmodernfiction.wordpress.com/2008/02/10/adams-apple/
Картинките в този пост са от http://www.h4x3d.com.
