мрЪн

Убиецът на Присиян си призна…или какво казаха драскачите в news.bg

Четох в news.bg за убиеца на Присиян и се зачетох в коментарите. Няма да ги цитирам един по един, но доста хора, бяха възмутени от факта, че видиш ли, това била главната новина. Драснах едно коментарче и ще го paste-на тук, че не знам дали ще оживее в нюза. Pasted as is:

 

ДО ВСИЧКИ НЕДОВОЛНИ ОТ НОВИНАТА.
Моля за Вашето внимание. Благодаря!
Мамини златни рапанчета, каква искате да е водещата новина? Съединението? Изборите? Плевнелиев? Кунева? Политическите интриги на всевъзможни дебели хълма превзели? А може би искате да четете за кифлата, чиито съпруг е “неправомерно” обвинен в наркотрафик. За лицемерието, което изля по всички телевизии казвайки, че за нея парите били лошо нещо. А като ти подариха скъпите часовници не рева нали? Удобно ви е мили буболечки да живеете в под камъка, нали, надявайки се някой да не го обърне и види плесенясалите ви жалки животи. А може би искате да си четете чалга новините и да си повтаряте че всичко е розово и е наред? Повтаряйте си го, надявайки се един ден да си повярвате и да се почувствате поне малко по-добре. Нали знаете, “Това което не се вижда не е проблем”. Това ви е мотото на вас, малки хорица. Трудно ви е да си вдигнете преклонената главица, нали (да се чете анали)? Знам! И мен ме боли като постоянно чувам за реалността в която живеен, но това е положението. Малки и големи убиват наред и след това, като истински доблестни хора се самоубиват, ЗАЩОТО ТАКА Е ПО-ЛЕСНО. Мъртвите са си мъртви, живите да му мислят. С Фейсбук и Туитър инициативи нищо не става! Помислете! По добре да живеете в реалността и да направите всичко възможно да я подобрите, отколкото да си слагате сини, зелени, червени, бембени пердета на очите. Мързи ни! Жалко, но факт! Мързи ни да идем да си приберем детето от улицата, защото сериалчето върви и…недай си боже (не смея вече да го напиша с главна буква) да изпуснем момента в който Боряна изиграва блестящо мишата си роля, а Сламен и сваля звезди като путка! Тъпо е, защото се асоциирате с тези “герои”. Молове, пазарчета, кифленски изяви и мазни котараци.
Извинявайте, ама ми дойде до гуша и исках да го кажа.

Бачи Кико

Както казва Карлос Менсия…I’m just venting, man!

Big ass hands

#5 – The daily мрЪн

Гес хуз бек, бичесссс! Бачи Кико ин да хаус!
Значи, днес се обърнах срещу мъжката си природа и…реших да изчистя. Купувам аз Доместос, Мобестос, Тубофло (х2), баничка + айрян и ръкавици за чистене. Пускам “Ай гат то брейк фрии” на Куиин, слагам престилката и…ГРЕДА! Ръкавиците малкиии. НапинЯх, напинЯх ама ц…не влиза и не влиза. И после що мъжете не чистели. Да не говорим за инструкциите на тубофлото :) Айде, мили ми дизайнерки на ръкавици, като измислите по-големи ръкавици ми се обаде. Аз ще си хапна баничката ;)

Дразнещи банери за справяне с наднорменото тегло

Преследват ме. Навсякъде където може да има рекламен банер на мен ми се пада такъв за справяне с наднорменото тегло. Дори да не ми вярвате, не съм дебел и не се нуждая от загуба на килограми. Но по-дразнещото нещо в слулчая е, че снимките са толкова нереалистични, че само едно дебело дете-отличник би кликнало. Кажете според вас дали има нещо общо между човека преди и след на следните 2 банера:

obesity1 obesity2

Страх… оправдан или не?

Бележка на автора: Този пост трябваше да види бял свят на 8 Август 2008, но поради една или друга причина успявам да го довърша чак сега. Все пак реших да го публикувам.

Катастрофа

Не сме писали от доста време.

Ми лято, купони, жега, работа от време на време… море. Море, да. Ходихме за 5 дни, беше супер яко, пътувахме с кола. Толкова ни беше добре, разходихме се по цялото черноморие. В един момент ми стана малко гадно, че сме там само до петък. Криси трябваше да ходи на конференция в Турция и летеше в събота та ние в петък пътувахме обратно. Цяла България пътуваше в обратната посока – към морето. След 5 дена неспирен купон и плаж не ми беше до цупене ама все пак ми беше тъжно, че свърши. Нищо де, нали пък поне не уцелихме якия трафик и не ми се налага да пътувам сега обратно с всички останали луди. Да, това си казах. На 1ви Август.

И днес се натъквам на тази статия. Събитията се развиват на 2ри.

И се уплаших, хора. Седя си в офиса и настръхвам, прочетох я 2 пъти. 1 ден преди случката съм се осмелил да кача четирима приятели в кола и да пътуваме до морето като аз нося отговорност за това да стигнем и да се върнем. Уверен шофьор съм, но след днес мисля, че няма много да давам зор за каране. Все пак има обстоятелства независещи от мен. Всеки бърза да стигне някъде. На момента. Като че ли ще всички са с убеждението, че ще си пропуснат младините като стигнат час по-късно.

И статистиките за това колко човека са загинали или смачканите коли встрани от пътя не ни плашат, ние сме гъзари и караме бързи коли. До един момент. В следващия или трябва да извадим късмет, или пристигаме… в моргата.

Тъжен пост, извинявайте. Ама пък ми писна. Искам да живея нормално в България и живота ми, успеха ми и щастието ми да не зависят от селския манталитет и обкръжаващите ме абсурди.


Славо.

Добави в свежо

#4 – The daily мрЪн

Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител – “модерните” тоалетни

Ей, т’ва модерните тоалетни са голяма работа. Къде останаха дните, когато ходехме на тоалетна във външния кенеф. Сещате се, оня без седало и с адската дупка. Помня периода, в който живеехме на село. Чувствах се като Индиана Джоунс, когато ми се налагаше да ходя на тоалетна посреднощ. 100 метра изпълнени с препятствия и емоции - кокошки, телета, кучета, лайна(животински разбира се) етц. Ключа за лампата на тоалетната беше в къщата. Предвидливо бих казал, щото като грейне онзи ми ти кенеф, няма начин да не го намериш в тъмнината. Едни се ориентират по луната, а аз по лампата в кенефа. Та…ча’й че се отплеснах носталгично…

Отивам аз вчера на изпит по математика в една нова сграда към университета. Всичко чистичко, модерничко, направо свети. Имах 30 мин. преди изпита и си викам, дай да пийна едно кафе. Не знам за вас, ама мен кафето ме прокарва (кара ме да акам). Та има няма 5 мин. след кафето и ми се налага да разтоваря самосвала в тоалетната. Запътвам се и на 1 метър от врата на тоалетната забелязвам, че осветлението се включва само. Викам си, ей т’ва модерна тоалетна, със сензори(ако не се сещате още, погледнете автоматичните врати на ОМV например). Избирам си кабинка и влизам…Върша си работата, бийбоксвам си….и в един момент осветлението изчезна. Явно като не мърдаш и се гасят автоматично.

А ся де! Дееба сензорите, дееба!  Аз, с мръсен гъз стоя на тъмно в кабинката. Взех да махам с ръце над кабинката, белким ме засече някой сензор. Тц! Изглеждах като YMCA танцьор със смъкнати гащи. Не знам за вас, ама на мене за първи път ми се налага да си бърша гъза на тъмно. По прицип, като спре да има ако по хартията, значи съм good to go! Ама в тъмното не мога да реша кога  да спра. То пък една гадна хартия. Като шкурка. Стъргах като дърводелец. Направих си аналния отвор на нищо. Както и да е!

Вдигнах си гащите, турих една благословия на държавата, президента, премиера, университета и архитекта и отидох да правя изпит. Следващия път отивам с миниорска каска.

К4

#3 – The daily мрЪн

Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител: кокошките

Вчера гледах “Това го знае всяко хлапе” и въпроса беше следния:

Как се нарича група от делфини?

Отговорът е: стадо, но не това е важното. Важното е, че въпросът ме накара да се замисля върху един фундаментален въпрос. Аз, като отколешен фен на кокошката, още от времето на “6 кокошки съм заклала” и това, че петела на баба ми взе филията преди 15 години, се зачудих как се нарича група от кокошки? Не се заблуждавайте, отговорът не е толкова лесен. Питал съм доста народ и никой не можа да ми даде отговор, в който е100% сигурен. Ето малко от вариантите, които циркулират:

ято кокошки, стадо кокошки, пасаж кокошки, параграф кокошки, секта кокошки, групировка кокошки, клика кокошки…

Нито едно не ми звучи като изчерпателен отговор. Като се замисля, кокошките са едни доста проблемни същества. Освен, че не са групари по природа, все още не може да се реши дали кое е първо: яйцето или кокошката. Да бяха изчакали да отговорим поне на въпроса с произхода, преди да ни замажат с групарския.

К4

#2 – The daily мрЪн

Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител: софия wannabes (псевдо софиянците)

Къде останаха дните, когато беше възможно да познаеш произхода на човек само по начина му на говорене. Живея в Благоевград и както може би се досещате, разговори от рода на:

Шо ке праим? (Какво ще правим?)

Неам! (Нямам никаква представа!),

са доста често явление. Та, говоря си днес с един съгражданин от университета. Коментирахме нещо около долара и пича в един момент се изцепва: “Бе, братле, то долара…..”.

Казвам си, случайно се е изпуснало момчето. Е да ама не, той продължава да ме братльосва все по-ожесточено. Чудно ми е защо хората се опитват да се представят за такива каквито не са? Може би си мислят, че като говорят на “братле”, хората ще ги помислят за софиянци и по този начин ще им се качат акциите. Не зная, при мен не минава номера.

Това не е единичен случай. Все повече зачестяват хората, които братльосват безразборно. Това не е всичко. Има такива, които стигат и до крайности, смесвайки “майна” и “братле”. Буквално се получава манджа с грозде. Явно глобализацията безвъзвратно е затрила дните, когато беше възможно да познаеш човек само по говора му. Сега единственото, което мога да направя е да маркирам човека като позьор!

К4

#1 – The daily мрЪн

Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител: шофьорите

Мразя цакачите, но повече мразя цакачите на дребно, а най-много мразя цакачите на дребно, които се чувстват горди от опита си да те преметнат. Прибирам се от университета днес и в даден момент ми се налага да пресека една улица. Изчаквам си спокойно да светне зелено и тръгвам да пресичам. В същото време един мазен чалгар в още по мазен опел с 2 лепенки и касетофон Sany, на който вече му е светнало червено, решава, че не му се чака и от последен в колоната, навлиза в насрещното и спира на пешеходната пътека, като с това става първи. Ей, дреболиите ми се обърнаха! Бива ли така бе, човек, му казвам аз, а оня се върти като противовъздушна кула на тераните. Другия път директно минавам по капака! Не че не мога да го заобиколя, ама е дразнещо!!! МНОГО!!!

#0 – The daily мрЪн

Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител: купичките с лед в заведенията

Къде останаха дните, когато ледчето буквално приличаше на айсберг?

Сега ми сервират някакви миниатурнички ледченца, които най-малкото не стават за изстудяване. Нали това е целта на леда – изстудяване. Степените на изстудяване са – мразовито -> студено -> лед -> не-мога-да-си-отлепя-устата. Аз обичам алкохола, който пия, да е доооообре изстуден. А с тези мини-ледченца, трябва да нахакам 1/2 от купичката. Не е нещо фатално, което ще ме спре да пия, ама е дразнещо!!! МНОГО!!!

Наздраве!