По конституция, всеки гражданин е невинен до доказване на противното. Никой няма право да ви задържа, наказва, или пречи по някакъв начин, докато НЕ ДОКАЖЕ, че сте престъпили закон. Няма право да прави обиск в къщата ви, без основателно подозрение. Няма право да ви подслушва телефона без да се съмнява, че по него организирате нещо незаконно.

ACTA е опит това да се промени, поне за всички ваши действия в интернет. Според ACTA, един продуцент който се съмнява, че сте придобили и ползвате незаконно негова музика, може БЕЗ ДА ВИ ОСЪДИ И ДОКАЖЕ ЧЕ СТЕ ВИНОВЕН, да ви намери и да накара вашия интернет доставчик да ви спре интернета. Дори вие да нямате пиратска музика.

ACTA не дефинира ясно какво представлява разпространението на информация. Ако детето ви пее песен, за която няма авторски права, то е престъпник, защото я разпространява.

Когато някой терорист планира акт с друг терорист по телефона, лошия в случая не е телефонната компания, която предоставя технологията, а самия терорист, нали така? Е, според ACTA, телефонната компания е виновна, затова че терористите ползват нейната мрежа. Ако предоставяте услуга, която се ползва за лоши цели (т.е. пиратство), вие сте виновни. ACTA ви принуждава да подслушвате всички, които ползват мрежата ви, за всеки случай.

Ако имате фирма за транспорт и терорист се качи на вашия автобус (след което направи нещо лошо), вие сте виновни, защото едва ли не сте му помогнали. Затова според ACTA сте принудени да следите всеки един пътник.

Ако това ви звучи нелепо, то е защото наистина е нелепо. Аналога в интернет са мрежите за разпространение. Това включва интернет доставчици, торент тракери, както и сайтове със съдържание генерирано от потребителите (YouTube например). Те са телефона и транспортните фирми на интернета. Те са тези които предоставят технологията за обмен на информация.

На корпорациите, които произвеждат информация, им е най-лесно да преследват самата технология. Медията по която се разпространява информацията. Вместо да измислят начин да преследват самите терористи, те искат да направят телефоните и транспортните компании отговорни.

Резултатът от това ще бъде една голяма цензура и преследване. Интернет ще се превърне в полицейска държава. Всеки ще бъде следен и лесно спиран, независимо дали е доказано, че е виновен.

ACTA означава, че всеки е виновен до доказване на противното. Ако не сте съгласни, протестирайте. В момента зависи от самите граждани да укажат контрол върху представителите си, които решават подобни закони. Кажете, че не искате да сте виновни. Подпишете всички петиции, изпратете писма до вашите представители. Моята цел е просто да ви убедя, че всичко което четете за ACTA не е толкова безобидно и не трябва да го отминавате с лека ръка като поредната интернет петиция.

Ето едно видео на английски, което обяснява добре за какво става въпрос.

А ето и още места, където можете да получите повече информация.

http://yovko.net/blog/8023
http://blog.peio.org/?p=7611
http://asktisho.wordpress.com/2012/01/31/stop-acta/
http://asktisho.wordpress.com/2012/01/28/acta/
http://yurukov.net/blog/2012/01/27/acta-ili-kak-se-obirat-choveshki-pra/
http://blog.peio.org/?p=7622

Направете нещо! Обявете се в подкрепа на свободния интернет!

На всеки който е чел нещо тук сигурно му е ясно, че този блог не е създаден да прави пари. Цялата идея е да има едно място, където аз и Киро да споделяме глупостите (понякога пък и сериозни неща), които ни хрумват.

Затова се изненадах, когато получих e-mail на руски, с оферта да правя пари от реклама тук (благодаря на Google Translate). Игнорирах го, тъй като имах съмнения, че е спам. Получих 2ри e-mail (на руски), който ми напомняше за офертата и пак питаше дали съм заинтересован. Я! Спамъри които все пак са последователни. Ето какво ми бяха писали:

Линк към Google Translate.

Реших да отговоря, та да видим какво ще стане. Писах да ми пратят офертата си на английски.

Алисия (както се казваше жената с която си пиша) очевидно много се зарадвала на моя отговор и ми прати малко по-подробна информация за това какви пари мога да изкарам и какво точно трябва да направя:

Hello Slavo,

It is great to hear from you. Basically, what we have in mind is to place a small, simple text advert on your site. It will be located on one internal page only (nothing fancy or site-wide like banner ads).
An example of how our advert copy may look like can be found here: http://www.discoverdisney.co.uk/family-diary where ‘Virgin Atlantic’ is the text advert.
Our writers will provide you with a copy that will fit naturally into your existing content.

RATES:

1) For our non-gaming clients (e.g.: mobile phones, health and fitness, travel, hotels, fashion, Internet services, insurance, online education, recycling services etc.). I can offer you 130 USD per year for these clients.
2) For an online gaming client, I can offer you 110 USD per year.

We aim to complete payment via secure payment partners Paypal or Moneybookers within 48 hours of the advert going live on your site.
You may also want to read our terms and conditions. Here’s the link: www.moredigital.com/terms.pdf.
Let me know when you’re ready so I can submit your site for a quick assessment. Once we get our client’s approval, I’ll have an actual advert drafted for you. This way you’ll be able to see what it is and you can decide if you wish to proceed further.
Also, if you manage or own other sites, I’ll be glad to check them out as well. The price may vary depending on the website. The fee is PER advert so multiple sites will generate bigger profit.
I look forward to your response and many thanks!

Best regards,
Alicia

Започна да ми става все по-интересно. Като ми стане интересно обикновено чичо Google помага да се проучи въпроса и логично аз се обърнах към него.

Оказва се, че тази компания е един според мен доста интересен бизнес, който прави изключително безполезна, но пък безплатна реклама за своите клиенти. Ето какво намерих по темата:

http://www.piotrkrzyzek.com/moredigital-com-scam-or-not-subject-enquiry-regarding-email/
http://www.piotrkrzyzek.com/more-digital-scam-or-not-huge-update-a-direct-response/
http://www.piotrkrzyzek.com/does-moredigital-pay-or-not-lets-find-out/

Не знам в какъв мащаб трябва да работят за да има ефект цялата работа. Не знам и колко трябва да са некадърни клиентите им (ако ги има), че да разчитат на тях. Все пак им изпратих моята оферта:

Hi Alicia,

After doing a basic Google search for your company, I’ve come across a couple of articles. Here are the links:

http://www.piotrkrzyzek.com/moredigital-com-scam-or-not-subject-enquiry-regarding-email/

http://www.piotrkrzyzek.com/more-digital-scam-or-not-huge-update-a-direct-response/

http://www.piotrkrzyzek.com/does-moredigital-pay-or-not-lets-find-out/

From those, I’ve concluded the following:

1. Your methods of doing advertising for your clients are questionable.

2. The ratio of site owners who got paid by your company to those who never did is LOTS/FEW.

3. You are trying to do business with small site owners by appearing legitimate and paying for something that would (almost) never be noticed. In the beginning this looks like easy money, but I think it’s not. What you are trying to do is get a couple of days free ads on a site, not pay the site owner and even when he/she takes down the ad… well you got some free days.

I have a counter-offer for you. Your terms and conditions aside, I would be willing to put such an ad on my site if:

1. We agree on a price 10 times the one you mention (1300 USD for non-gaming clients, 1100 USD for gaming)

2. Payment is done up front, before putting any ads online.

Let me know if you are interested in such a deal and we’ll speak further.

Slavo.

Да видим дали това ще са най-лесните 1300 долара които съм изкарал или просто Алисия ще ми се разсърди и няма да ми пише пак.

Дълга версия:

Германос, опит 1 (събота):

„Търся си Desire HD.”
„Преди малко продадохме последния, елате в понеделник.“

Германос, опит 2 (друг магазин, четвъртък):

„Търся си Desire HD.”
„Нямаме в магазина. Оставете си номера, ще го поръчаме в понеделник и ще ви се обадим.“
Оставям номер и име и чакам.

Германос, опит 3 (следващия четвъртък, никакво обаждане):

Аз: „Поръчах си Desire HD и си оставих номера да ми звъннете, какво става?“
Мацката (изненадана): „Аз ли ви казах, че ще ви звъннем?“
Аз: „Не, някой ваш колега, не си спомням кой.“
Мацката: „Ами съжаляваме, нямаме го във веригата.“
Аз: „Да мина пак след седмица?“
Мацката: „Може би няма да го имаме, ако искате оставете телефон и ще ви звъннем като дойде. Ако до тогава не сте си намерили може да дойдете.“
Давам телефон и си казвам името.
Мацката: „А, да, ето тук сме ви записали предния път.“
Аз: „Чао.“

Кратка версия:

Аз: Ето ви 1000лв, искам телефон.
Те: Не, благодаря.

Една голяма част от обществото протестира срещу насилието към животни (общо взето заради един по-известен случай). Друга голяма част ги обвинява, че са тъпи и трябвало първо да спрем насилието срещу хора, пък тогава да мислим за кучетата. Аз разбирам и едните, и другите. Както и се дразня на реакциите и на едните, и на другите.

Няма ли да дойде момент, в който всеки един българин да се води от здравия разум вместо собствените си емоции и чувство за мъст, когато става дума за политически решения?

Един изрод осакатил куче. Цял Фейсбук писна против него и искат да го вкарат в затвора. Сигурен съм, че подобни изроди има с лопата да ги ринеш, само че бабите от селата нямат Фейсбук и не публикуват снимки на осакатените кучета. Това е причината модерните (тези с интернет достъп) да не виждат повечето случаи и при първия публичен такъв да искат промени в законите. Политика не се прави според единични случаи, а според често срещани такива.

Представете си, че Пешо от офиса стои по 4 часа на ден във Фейсбук. Решавате да спрете Фейсбука на всички във офиса. Да, ама за останалите, които прекарват по 20 минути това е дразнещо, още повече, че се е превърнало в политика заради Пешо. За тях 20те минути са почивка и малко свеж въздух между задачите. Вместо да спирате достъпа на всички, защо просто не кажете на Пешо да се съобразява и да се ограничава, пък ако не слуша да го изгоните? Защо е нужно въвеждането на политика заради единствен случай?

От другата страна стоят едни хора които мразят уличните кучета. Били са ухапани по веднъж или просто се дразнят от мръсотията им, та затова не искат и да чуват за закони и прочее за тяхното спасяване. Мразят всякакви защитници на животните заради уличните кучета. Тази омраза се прехвърля и върху природозащитниците като цяло, пак заради уличните кучета. Оттук става една размяна на емоции и реплики, която не само че не помага на никого, а даже напротив – дава материал на медиите и отвлича вниманието от сериозните проблеми на обществото.

Колкото и всички да си мислят, че емоционалността е положителна черта за народа ни, в голям процент от случаите аз мисля обратното. Първичните реакции са лоши. Те говорят за неконтролиран инстинкт у човека, нецивилизованост и липса на желание и способност да се прояви разум и мислене.

Така че спрете с безмислените каузи. Спрете с поканите за събития, които не са интересни за никого, а само създават внимание. Спрете да се държите като тъпа медия и помислете малко преди да реагирате емоционално. Да живее златната среда и нейната липса в нашата мила родина.

Снимките са от Дневник, фотографи съответно Красимир Юскеселиев и Николай Дойчинов

До всички хубавци и хубавици.

Иде лято. С това глобално затопляне още Май месец ще става за море, така че време няма никакво. И ако ми се размотавате така като зимата с некви дебели якенца и палтенца няма да стане. Зат’ва се фанете у ръце и се направете да изглеждате манияшки. Не искам обикновени прически. Не искам обикновени тениски, още по-малко обикновени очила и обувки. Искам мода!

На Преслава как не и е студено зимата и си носи марковите роклички, а? И вие можете, сигурен съм. Така че отсега да се разберем. Всички до един почвате с фитнеса от утре. Всички до един сменяте гардероба от утре. Молове нови колкото искате, така че да не чувам оправдания. Аз не разбирам много и не знам тая година дали на мода ще са бъбреците или имо (на латиница emo) прическите, но оставам избора на вас.

Марш на шопинг отсега, за да сте неотразими. Да не се караме, окей? За справки – наръчник на хубавеца и наръчник на хубавицата. Ако има въпроси – шоуто на Азис, Планета и каквото друго там има за пример по телевизията. Айде и да не чувам оправдания.

От тези новогодишните, дето всеки си ги мисли, пише на листче, после пъха листчето в едно чекмежде и го забравя. При това не го забравя само до следващата нова година, ами даже завинаги. Моето последно листче беше електронно та случайно се сетих да видя какво съм изпълнил от плановете начертани за 2009. От 6 неща в списъка – 3 наполовина. Това не знам дали се брои, а и не ме интересува.

Интересува ме обаче това, че 2009 беше една от най-яките години в живота ми. Емоции на кило, за първи път сноуборд, един “леджен…уейт фор ит… деъри” рожден ден. Дори да искам да изброя всичко яко дето се е случило не мога. Освен товя тия списъци депресират. Особено ако само си ги пишеш и не ги изпълняваш. Мисля си, че 25 години е твърде ранна възраст, за да е възможно човек да иска еднакви неща в началото на годината и в края и. От онези 6 прословути мои мисли, сега за 2 въобще не ми пука, честно.

Така че за 2010 няма да си правя списък. Това няма да ме спре да си я направя още по-добра и от 2009. И като гледам колко са апатични, не-оптимизиращи и малко тъжни хората около мен и в България по принцип, освен да взема да направя и тяхната 2010 по-яка, а? Мда, съжалявам ама нищо друго не остава. Отивам да творя щастие.

Като всички известни и напреднали хора, разбира се. Можете да ни следите (nalivenbozdugan), само гледайте да не прекалявате.

Замислям се понякога за разликите в българския бизнес веднага след промените и сега. Огромни са. Не знам, обаче, кога е било по-лесно – тогава или сега. В днешно време капитализма е толкова дълбоко навлязъл в България (и толкова дълбоко излязъл в същото време), че трябва да полагаш всички усилия, за които само си чел в интернетя или си гледал по телевизията. Клиента винаги бил прав, не знам си какво… Ама… как така прав… ние не сме свикнали така.. Когато почнахме магазинера винаги беше прав, не клиента. Той криеше оскъдните стоки за познати под тезгяха и ако не си му приятел оставаш с празни ръце. Особено ценна беше каймата дето идваше веднъж в седмицата. За коли, мебели и електроуреди няма да говорим.

Трябва пък и име на бизнеса да си измислим. Какво име, преди на хранителен магазин „Роза”, нелегално построен на детската площадка зад блока му викахме „Караваната”. Не за друго, а защото беше…. каравана. Правеха кафе за майките-кибици дето прекарваха по цял ден там и продаваха от ония цигари BT. Бяла кутия със сиви райета, надписа тъмно син със шрифт подобен на Times New Roman (като на картинката).

Другите магазини и заведения в квартала обикновено ги наричахме по цвят според боята, защото беше най-лесно за запомняне. Розовото, Жълтото, Лилавото. Имаше и по-креативни имена – Стафидката (едно мазе на панелка преструктурирано в сладоледаджийница-кръчма), Шатрата (една космическа метална постройка която наистина изглеждаше като шатра). Сега се сещам всъщност за един хранителен магазин в гараж, който си беше измислил сам име – Борус. Спомням си го с това как един циганин си купуваше сирене. Имаше във витрината едно парче около 300 грама, той искаше половината (5-6 хапки), а лелята му обясняваше, че не може, щото останалото никой нямало да го купи.

Чудя се дали тези народни имена са по-добри от днешните така старателно измислени от „новите” бизнесмени. Попаднах вчера на току-що оповестената услуга за онлайн бекъп – Путьо. Не е българска, но пък името е номер едно.

Липсват ми старите имена. Липсват ми и ламаринените гаражи на паркинга пред блока (само бате Боби имаше такъв). Липсва ми свободното време след училище, което можеш да прекараш по ливадите или в едно опушено стайче метър на 3, учейки фатали на Mortal Combat пред жетонките. Ама това е положението. Сега сме големи и трябва да работим, за да живеем. Или… просто да работим.

Вчера беше девети. Честит девети септември! За някои честит, за други проклет. Аз имам някакъв фетиш към българския комунизъм, но не е никак сериозен. Фетиш, колкото да се интересувам от събитията в първите години от моя живот и 40тина преди това. Но далеч не съм комунист. Напротив, осъждам повечето действия като абсолутно неморални и ненормални.

На 10 Септември 2009 година се замислих за много неща. Обикновено мисля за много неща, като минавам покрай някой хранителен магазин. Не знам защо в България хранителните магазини продават всичко. Не само храна, но и ел. крушки, батерии и маркова водка. Като мина покрай някой малък хранителен магазин, усещам миризма на нещо между хляб и прах за пране. Именно тази миризма ме кара да се замислям за много неща, и точно това стана и днес.

Нещата за които се замислих са:

- Защо трябва да има хейтъри? Познавам много хора, които през по-голямата част от времето плюят някой или нещо. Абе харесвайте си ги тези iPhone-и, нищо против нямам, ама защо псувате останалите смартфони? Понякога това е несериозно и с цел да се поведе смешен или развлекателен разговор. Понякога обаче е сериозно и тогава е лошо.

- Защо сноуборд екипировката в България струва 3 пъти колкото тази в Щатите? Нямам отговор на това, може и да има икономическа причина. Само недейте да критикувате пак България и да казвате, че в тая държава нищо не става – търговците са виновни за надценките, не държавата. Дон’т би хейтин.

- Защо хората могат да споделят съкровени лични неща във Фейсбук и Туитър, но не и на кафе, когато се видят с приятелите си? Тези социални мрежи наистина се отразяват зле на стария но толкова по-ефективен и интересен начин на общуване – говоренето. Обаждайте се по-често на приятелите си вместо да им пишете по стените. Също така излизайте по-често.

Аз съм доволен от моя девети. Дано и вие сте останали доволни от вашия. А, и честито метро!

Не бях ходил в Пещера, ама хич никога. Знаех я само от името на винпрома. Еми Жорката е оттам и ме покани да му ида на гости. Прекарахме си много яко, бру-тал-но.

Тръгваме ние в събота сутрин, забихме по един сандвич от най-якото място на магистралата евър – “При Роси на сладка хапка.” Минава се през Пазарджик, но там не е яко, защото имат затвор. Пътищата са зле, сигурно защото като бягат затворниците ги гонят с танк и той разказва играта на асфалта с веригите. Всъщност си говорехме, че в България умни затворници няма и не могат да организират бягство, така че може би причината е друга. Това обаче е друга тема.

Сегашната тема е, че Жорката има най-яката къща в Пещера. А там къщите всички са яки, повече от тези по другите градове. Сигурно защото хората са мераклии и искат да си пият невероятните количества произведен алкохол на хубаво. Освен алкохола, в Пещера е развита и обувната идустрия. Билбордите с реклами, които не са за обувки, са ги забранили с наредба на кмета.

Също така на Жорката брат му е супер пич. Беше сготвил най-яките пържоли, за да се насвиним когато пристигнем. Взехме го тоя як брат с приятелката и марш към пещера Снежанка. Тя е известна с многото комари на входа и това, че вътре има много вимета. Толкова много, че цяла една зала са кръстили на тях. Има още Дядо Мраз, баби с деца, една безформена риба, пингвин, и още много много други неща.

След пещерата минахме през Батак и видяхме известната църква, отидохме до Цигов Чарк, пихме минерална вода и ядохме таратор. Ходихме до стената на язовир Батак, защото там е красиво. Като цяло язовира е много красив, пък и уцелихме едни редки облаци, през които слънчевите лъчи падащи към язовира бяха невероятни. За справки – Фейсбука на Жорката.

Много се уморихме, но пък аз останах много доволен. Вечерта прекарахме отново в Пещера. Беше много топло и нямаше какво друго да се прави освен да се пие. Ще пропусна с подробностите около това събитие, само да кажа, че кмета е подписал и една друга наредба – в дискотеките след 1.30 задължително се пуска само чалга. Там където отидохме си спазваха наредбите примерно. Нощта свърши късно, имаше водки и малолетни ученички, но ще спра да разказвам, за да не ни осъдят и да ни пратят в затвора в Пазарджик.

Не знам как, но все пак успяхме да се събудим по обяд и да се върнем в София. Аз само можех да си хвърля един душ и да дочакам 11, за да си легна. Мерси, Жорка, шестица.