Разни

НОВО: След като написах поста пичовете от Grooveshark изцяло смениха интерфейса и сега вече наистина къртят мивки. Добавих няколко картинки от новия, можете да ги разгледате накрая на поста.

Имах една колекция от MP3-ки вкъщи, свалях си нови и бях щастлив собственик на MP3 плейър, докато не почнах работа. Тогава нямаше как наведнъж да си пренеса колекцията до офиса и да слушам там, та се задоволявах с радио.

Другия ми проблем когато слушам музика (а аз слушам много, един такъв меломан съм си), е че рядко се появява някоя нова група която да ми хареса. Т.е. музиканти има, но аз не знам за тяхното съществуване, въпреки че е много вероятно да ми допаднат.

Тези два мои проблема вече си имат решение, което се казва Grooveshark. С една дума това е уеб приложение, през което може да слушате всякаква музика…. безплатно. Правите си акаунт… търсите песни, подреждате ги в плейлистове, гласувате за тези които ви харесват, търсите в плейлистовете на други потребители, добавяте приятели с подобен на вашия вкус, използвате Autoplay, за автоматични плейлистове с подобни песни на тези които слушате… и много други неща.

Общо взето преди да почна да ползвам Grooveshark бях намерил една търсачка наречена Audiolizer. Тя обаче практически търсеше песни само в YouTube, и когато оттам махнат даден клип заради авторски права ставаше пак неприятно. Освен това потребителският интерфейс беше на светлинни години назад. Grooveshark е изключително лесен за ползване. Освен това няма махане на песни… поради простата причина, че пичовете имат договори с различни студия и им плащат за използването на песните им на сайта, или за доказани нарушения на права.

Общо взето това за мен представлява идеалното въплъщение на Уеб 2.0 в музикалната индустрия и е пример за нещо, което може да я възроди като цяло.

Не намирате вашата песен (случвало ми се е само веднъж)? Ами може просто веднъж да я качите като MP3 и след това цял свят да я слуша. Наистина мисля, че имат бъдеще, заради бизнес модела, който са избрали, освен това техническата имплементация от гледна точка на крайния потребител е ако не перфектна, то много добра.

Не бих се изненадал ако след 10 години свалянето на музика се е превърнало в отживелица, и всичко е стрийминг. Grooveshark определено имат голям напредък в тази посока. Ако можех да го синхронизирам и с MP3 плейъри за случаите когато съм в движение, бих зарязал всякакъв друг инструмент за слушане на музика. Хвърлете му един поглед, струва си. Ето и няколко скрийншота:

[Show as slideshow]

[Show as slideshow]

Да живее Wizz Air. Продават хората самолетни билети от София до Варна за по 50 лв (и в двете посоки) ако си ги запазиш 2 месеца предварително. Еми аз си запазих. Защото знаех, че ще ходя да гледам волейбол, не за друго. Петък сутрин за час и половина до Варна, включително чакането на летището.

Какво щеше да е едно ходене до морето ако го нямаше истинското българско. Запазили сме си апартамент в центъра до общината за 45лв на вечер. Хол, 2 спални и баня. Като разбира се тук трябва да споменем обстановката в моята спалня, все пак аз съм човек, който много държи на комфорта. Без плаката на Rihanna на едната стена и календара на Берое за 2008 на другата, не мисля, че щеше да е същото. Това допринесе много за моето морско настроение и направи престоя ми неповторим. А да, имаше и едно тъмно помещение с щайга компоти (без да сме ги поръчали, представяте ли си).

Слънце, плаж, вода, жени по бански, стига гледки селскостопански. Така де, какво друго да прави човек през деня. Това до към 4:00, след което разбира се идва волейбол в Двореца на културата и спорта. До там директно от плажа с автобус номер 8. Като подминахме залата и спряхме на спирката един чичак, софиянец май, се разочарова, че ще трябва да походи 50 метра и веднага заклейми Варна като не добре устроен град. Нищо, че булевардите имат кръпки, но не и дупки и нищо, че се стига до летището за 10 минути от центъра с такси.

Водещ на “волейболната фиеста” беше неоспоримият талант DJ Теди Джорджо. Раздаваше награди на поразия, защото явно реквизита дошъл много и спонсорите решили, че им е ненужен. Топки бол, както и мегафони. “Мегафен с мегафон” беше името на играта и трябваше да нажежиш публиката до червено, за да спечелиш бленуваното устройство.

“Къдееееееее е наааааааай шумнооооооооооооооооооо?”

Нашите взеха, че измъкнаха 3 гейма и се прибрахме доволни. Вечери-мечери, след това бар (защото във Варна няма квартални дискотеки с яка музика, каквито търсехме, а в 4aspik беше много голяма опашката).

Познайте какво стана на другия ден. Плаж, манджа, и…. you got it! Волейбол….. с DJ Теди Джорджо! “И сега…. играта с големите награди от Булстрад….. Мегафееееееееееен със мегафоооооооооооооооооооооооооооон”

“Къдееееееее е наааааааай шумнооооооооооооооооооо?”

Както и предния ден, в неделя също трябваше на българския химн да вдигнем цветните листове оставени по седалките и да направим в цялата зала един голям трибагреник, както следва – “червено, зелено и бяло.” Не знам дали защото Теди не можа да нажежи публиката до червено или защото са слаби, но нашите волейболни национали паднаха след ужасна игра срещу Япония.

След един разговор с местни приятели се разбра, че във Варна наистина нямало от кварталните дискотеки с яка музика. Едно минало лято бях ходил в Тра-ла-ла, защото като попитахме охраната казаха, че пускат всичко. От това всичко, дето е 30 песни чалга и 3 други някакви, на които даже те е срам да се забавляваш и танцуваш, защото всички останали в дискотеката застават мирно и те гледат странно. Дори мацките по баровете, които до преди 2 минути са въртели бесни кючеци. “Тия пък какви са, каква е тая музика !?”

Е, минахме пак с по едно питие на спокойствие и отидохме да почиваме. На следващата сутрин подранихме за самолета вместо да се наспим, защото някак си бяхме разбрали, че е в 7, а не 8.30. Благополучно пристигане в София, където вали и духа като за Октомври, а не Юни. Марш на работа и лека седмица. Оценка на уикенда – 6+

Това е името на сборник с разкази на Уилям Сароян. Ако все още не знаете кой е той или не сте чели нищо от него, затворете тоя блог или целия браузър направо, и марш към книжарницата. Е, добре де, на работа сте. Ами ето тогава един линк да разведрите малко обстановката, да вкарате малко емоции:

http://liternet.bg/publish18/u_saroian/index.html

Можете да почетете някое разказче там. Добри са. Та думата ми е за автора и сборника, който почнах да чета… за 2ри път след… не знам… поне 10 години. Спомням си, че майка ми беше човека, който ми го препоръча и тогава много му се изкефих. Толкова много, че прочетох книгата за 2 дена и не запомних нищо, само това, че беше много простичка и ведра.

Сароян пише за нещата от живота, без много сложности. Обикновено не чета предговори, този път обаче реших да го направя. Изданието което имам вкъщи е от 1979, предговора написан лично от автора за българския превод на книгата му. Предговор като предговор, пак в Сароянски стил. Това, което ми направи впечатление е как е подписан накрая.

София, 8 Юни 1979г.
Парк-хотел “Москва”, стая 523

Мило. Дошъл до тук човека, американец, в комунистическа държава. Споделям факта с моя съквартирант и неговото мнение беше, че парк-хотел Москва бил щаба на ДС и затова там го били сложили. Сигурно е вярно, иначе с всичката цензура тогава не си представям как са щели да издадат капиталистически писател у нас. Не ме учудва и факта, че този сборник с разкази е подбран. Тоест, няма аналог на английски, а са вадени отделни разкази от различни книги. Дали за да не ги издадат целите, не знам. Не знам и дали Сароян е предполагал какъв е българския превод и дали има цензура. Нищо не знам, само мога да гадая.

Знам всъщност, че до ден днешен пълните книги на Сароян не са преведени на български. Знам и че е много приятен за четене, а за съжаление доста неизвестен в България. Та ако вярвате на един лаик тотално скаран с литературата и четящ за собствено удоволствие, отидете и си намерете нещо от Сароян. Денят ви ще стане по-хубав.

Оставихме Мила да си лакира ноктите в предишния пост и коментарите към него. След 2 водки и 15 минути свеж въздух единствения въпрос, който ми се върти в главата е защо Мила си лакира ноктите (както повечето жени), а мъжете не. Също така защо Рик Гомес обича да играе електронни игри (както повечето мъже), а жените не? Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния! (между другото това е четвъртото чудо на цивилизацията – нота бене).

Иска ми се да имам web cam. Имам, ама е в една друга стая пълна с разхвърляни чехли по пода и спящи родители. Ако имах web cam щях да снимам две плюшени играчки и да ги пусна като ботове в някой онлайн порно видео чат. Напоследък има едни такива таргетирани реклами на подобни неща с текст от сорта на “Find a partner for sex in Blagoevgrad!”. Та ако бяха сложили на картинките плюшени играчки или някакви хентаи мацки щяха да ме привлекат с абсолютно същия успех.

Искам също така да си обогатя БГ речника, че нещо забелязвам ми е обеднял. Хубави думи като ticket и approve вече нямат аналог при превод, поне при мен. Лошо! Мога да си инсталирам някой Фейсбук апп и да установя каква ми е “картинната самоличност”. Мога и да умра от чувство за несвършена работа и да си го изкарам на Сергей Иванов в следващия живот. Но не искам. Искам да си пиша постове в блога след една добре прекарана вечер/нощ, да си имам чувство за несвършена работа (ЕДНА дума за това трябва да има в българския), и да се радвам на приятелите си, на направените неща и на сбъднатите мечти. Искам и да се науча да слушам сърцето си поне 2 пъти по-често отколкото сега. Това би било най-трудното нещо предприемано от мен някога…. май.

Еми altered state, хора. Не се сърдете на мен, а на Коен.