Разни

Този пост няма нищо общо с резултатите, нито с политика, въпреки че ми се иска да кажа много неща. Та. Ето как Дневник отразяват края на вота. Направили хората графика, от яките:

Тук

Обърнете специално внимание на Синята Коалиция и НДСВ. Дотук всичко наред. Ето сега картинката и при 100% обработени протоколи:

Тук

Ха сега вижте пак Синята Коалиция и НДСВ, както и техните бройки спечелени мандати. Как така с по-малко проценти се печелят повече места, аз не знам.

Ето отдолу и 2те картинки както ги виждам аз, да не хванат пък да ги оправят като напиша поста.

Това е името на сборник с разкази на Уилям Сароян. Ако все още не знаете кой е той или не сте чели нищо от него, затворете тоя блог или целия браузър направо, и марш към книжарницата. Е, добре де, на работа сте. Ами ето тогава един линк да разведрите малко обстановката, да вкарате малко емоции:

http://liternet.bg/publish18/u_saroian/index.html

Можете да почетете някое разказче там. Добри са. Та думата ми е за автора и сборника, който почнах да чета… за 2ри път след… не знам… поне 10 години. Спомням си, че майка ми беше човека, който ми го препоръча и тогава много му се изкефих. Толкова много, че прочетох книгата за 2 дена и не запомних нищо, само това, че беше много простичка и ведра.

Сароян пише за нещата от живота, без много сложности. Обикновено не чета предговори, този път обаче реших да го направя. Изданието което имам вкъщи е от 1979, предговора написан лично от автора за българския превод на книгата му. Предговор като предговор, пак в Сароянски стил. Това, което ми направи впечатление е как е подписан накрая.

София, 8 Юни 1979г.
Парк-хотел “Москва”, стая 523

Мило. Дошъл до тук човека, американец, в комунистическа държава. Споделям факта с моя съквартирант и неговото мнение беше, че парк-хотел Москва бил щаба на ДС и затова там го били сложили. Сигурно е вярно, иначе с всичката цензура тогава не си представям как са щели да издадат капиталистически писател у нас. Не ме учудва и факта, че този сборник с разкази е подбран. Тоест, няма аналог на английски, а са вадени отделни разкази от различни книги. Дали за да не ги издадат целите, не знам. Не знам и дали Сароян е предполагал какъв е българския превод и дали има цензура. Нищо не знам, само мога да гадая.

Знам всъщност, че до ден днешен пълните книги на Сароян не са преведени на български. Знам и че е много приятен за четене, а за съжаление доста неизвестен в България. Та ако вярвате на един лаик тотално скаран с литературата и четящ за собствено удоволствие, отидете и си намерете нещо от Сароян. Денят ви ще стане по-хубав.

По принцип се опитвам в този блог да споделям някакви забавни неща, било то разказани лично от мен или намерени из пространството. Знам, че е лошо да имаш блог само с линкове, но за начинаещ блогър е трудно да пише често смислени неща и така линковете помагат за отърсване от чувството за writer’s block. За начинаещите блогъри дори е трудно да си спомнят да дадат едно бурканче лютеница на някой, да не говорим за писане. Та и в този пост пак има линк.

Става въпрос за волята. Волята е качество ценено навсякъде по света. Волята е качеството, определящо един човек като добър професионалист, добър приятел или просто човек, който живее пълноценно. Преди време – доста време, примерно 10 години – четох една книга която майка ми ми беше препоръчала. Казваше се…. Воля. Героят беше малко момче, което след като му режат китките на ръцете се научава да пише и рисува. Беше комунистически роман, но достоен за уважение, както и това, което ще видите. Аз бих казал само едно БРАВО!

Да свалиш 186 килограма!

Бележка: Снимките са малко сряскащи, ако сте със слабо сърце не гледайте.

Оставихме Мила да си лакира ноктите в предишния пост и коментарите към него. След 2 водки и 15 минути свеж въздух единствения въпрос, който ми се върти в главата е защо Мила си лакира ноктите (както повечето жени), а мъжете не. Също така защо Рик Гомес обича да играе електронни игри (както повечето мъже), а жените не? Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния! (между другото това е четвъртото чудо на цивилизацията – нота бене).

Иска ми се да имам web cam. Имам, ама е в една друга стая пълна с разхвърляни чехли по пода и спящи родители. Ако имах web cam щях да снимам две плюшени играчки и да ги пусна като ботове в някой онлайн порно видео чат. Напоследък има едни такива таргетирани реклами на подобни неща с текст от сорта на “Find a partner for sex in Blagoevgrad!”. Та ако бяха сложили на картинките плюшени играчки или някакви хентаи мацки щяха да ме привлекат с абсолютно същия успех.

Искам също така да си обогатя БГ речника, че нещо забелязвам ми е обеднял. Хубави думи като ticket и approve вече нямат аналог при превод, поне при мен. Лошо! Мога да си инсталирам някой Фейсбук апп и да установя каква ми е “картинната самоличност”. Мога и да умра от чувство за несвършена работа и да си го изкарам на Сергей Иванов в следващия живот. Но не искам. Искам да си пиша постове в блога след една добре прекарана вечер/нощ, да си имам чувство за несвършена работа (ЕДНА дума за това трябва да има в българския), и да се радвам на приятелите си, на направените неща и на сбъднатите мечти. Искам и да се науча да слушам сърцето си поне 2 пъти по-често отколкото сега. Това би било най-трудното нещо предприемано от мен някога…. май.

Еми altered state, хора. Не се сърдете на мен, а на Коен.

Еми това е некакъв блог май. Наливен Боздуган се казва. Тука пишат основно двама заблудени пияници, та четете ако искате.