Сериозни

4864966679_fe1ce2eb2f_o.jpg

Сизиф и Българите

4864966679_fe1ce2eb2f_o

Преди няколко седмици бате Бойко пое ангажимент до 3 години да е построил магистралите и да е върнал емигрантите обратно в България. Аз кето един хипотетичен емигрант, след като прочета тази новина бих извадил прашасалия куфар от гардероба, бих отишъл при шефа си на работа в една хипотетична Англия, и бих казал: “Шефе, напускам! Бойко направи магистралите и си отивам в село Курново.”

Поне така се предполага, че ще направя. Наивно е да се вярва на Бойко – даже и той не си вярва. За мен е изненада, обаче, че българите явно имат много погрешна представа какви са причините за недоволството, за лошия живот в страната и за емиграцията.

Живота в страната е сизифови мъки. Така се изрази също Мартин Заимов по повод отношението на определени хора от Софийската областна управа. Както съм казвал и преди, начина да се подобрят нещата не е да се отдадем на апатията. Не е това да се предадем пред силата на безчинствата в страната, а да им се противопоставим, колкото и да е трудно.

Ще разкажа за един конкретен пример, на който станах свидетел скоро, и мисля, че дефинира нагласата на повечето граждани. Приятел си купи кола и говори със своя застрахователен агент да си поднови полицата. Агента препоръчва застраховката да остане към същата компания. При въпроса дали това е най-добрия избор, отговора на агента е:

“Ами те може и да не са най-добрите, но ако си смениш компанията може нарочно да ти откраднат колата.”

Това за мен е рекет. Заплашват те, макар и косвено, за да останеш при същия застраховател. Не знам колко такива градски легенди има и доколко са истина.

Моя приятел е направил своя избор в дадената ситуация, но по-важното е какво бихте избрали вие. Бихте ли саботирали застрахователи заплашващи клиентите си, или бихте им дали парите си отново от страх? Бихте ли действали принципно, въпреки риска и трудностите, или бихте доказали че мутренския модел на водене на бизнес работи?

Точно подобни ситуации са причината за емиграцията. Не магистралите, бат Бойко! Но бат Бойко е ченге, все пак, и едва ли ще ме чуе. Чуйте ме вие. Не пускайте камъка, Сизифовци, защото той сам няма да стигне върха. Все някой трябва да го избута догоре.

Картинката е от http://www.flickr.com/photos/34241418@N04/4864966679/

money_tree1.jpg

Get the Fucking Money!

Дисклеймър: Както казва пеперудатаисбек (няма линк, защото не искам да има, пише вулгарно и брутално), ще сте по-щастливи от живота, ако си повтаряте, че всичко написано в тази статия е фантазия.

money_tree1

Отидохме на обяд. Говорихме си за неравноправието в нашето общество, за това как се отнасяме с циганите. В един момент стигнахме до циганските черти у българите и това как те сами прецакват системата. Моето мнение ли?

  • Циганин който не си плаща тока, трябва да няма ток. Трябва да му го спрат, както го спират и на българите.
  • Българин, който има незаконна барака (или палат), не трябва да я има. Трябва да му я/го бутнат, както ги бутат и на циганите.

Не може всички да искате циганите да се цивилизоват и да станат нормална част от обществото, след като това общество не ги приема като равноправни… защото не били достатъчно част от обществото… и така… яйцето или кокошката. За мен един циганин който бърка във варела за манжда е много по-приемливо явление (демек не ми пречи), отколкото един българин, който не си плаща билета в градския транспорт. Не за друго, а защото втория краде от държавата, следователно краде от мен. Аз съм държавата. Като й се сърдите следващия път си го повторете – държавата съм аз.

Аз съм, щото си плащам тъпите данъци, без които няма как да функционира нищо. Няма как баба ми да взима пенсия, няма как да пътуват влакове и да се строят магистрали, докато всички вие не почнете да допринасяте за общото. Нашето общо, а не тяхното. Няма тяхно. И вие, и тези които служат на всички нас в парламента. Pay the fucking money!

И не ми излизайте с продънени аргументи, че не плащате заради качеството на услугата, шот мога да споря с години. Как, мамка му, да се подобри тая услуга, след като не плащате за нея, а? Бог от небето ли да ви пусне новите автобуси? Или да убие с гръм всички улигОфрени дето карат като луди и правят задръствания? Сиренето е с пари. Евтиното е нормално да е гадно. Така че или се примирете, че не плащате нищо и получавате продукт-боклук, или искайте хубаво и плащайте за него.

Нямате пари? Ами защо нямате? Това, че си беден не е оправдание. Изкарайте ги тия пари бе хора, кой ви спира? Акъла ви спира, как кой. Много съм афектиран докато ги пиша тези разбъркани мисли, и още повече се афектирах от статията на Пламен по въпроса. Както казва пича, богатството е избор. Ако преди 5 века това да си богат е зависело от това какъв си се родил, сега не е така. Возниак докато работел по първия епъл нямал кинти за хардуер и взимал ненужни платки от дневната му работа, слагал ги в дървени кутии собствена изработка и си направил версия 0.1 (Това го пише във “Founders at Work” в интервю с него). Нямал кинти ама имал акъл.

Кво ви пречи да си намерите добре платена работа? Имате образование, ама не ви оценяват? Еми кво правите в ПеВеЦе, да се блъскате с останалите стриди и да взимате хикс минус едно кинти, докато не се харесате на дългогодишния менажер-зъбно-колело-в-машина, от който ви зависи мизерната заплата? Там не оценяват, там експлоатират. В корпорация – бюрокрация. Стига с тая слава, стига с работа за име и CV, и стига блъскане без резултат в машината на злото. Направете си свое нещо или отидете да бачкате в нещото на някой друг, но личното му нещо, не голямата му машина за пари която ви поглъща и изплюва с малко повече кинти и много по-недоволен.

Общо взето… като се чета кво съм написал досега, всичко се свежда до това колко искаме да се променим. Като на село няма работа, отидете в града. Не ви дават пари като магазинер? Не бъдете магазинер. Нямате образование? Ами учете. Ама няма как да стане ако не се промените; няма как, ако правите същото с месеци и години наред и чакате Бойко да действа, за да ви стане по-хубаво. Не. Вие действайте! Бъдете по-добър от всеки конкурент! Като не ви взимат на работа, дайте толкова от себе си, че да не могат да си позволят да не ви вземат! Размажете всички останали конкуренти! Бъдете най-добрите! Разчитайте на себе си! Развивайте се! Вземете си това което искате, като направите невъзможен неуспеха… като се променяте!

“Ама не е лесно.” – Еми не е! Затова сте по-добри, защото правите трудното, което повечето хора не захващат. Ако искате лесно, не се променяйте… стойте си. Само моля не ми се оплаквайте. И не обвинявайте държавата, защото аз съм държавата.. и ако крадете от държавата, крадете от мен. А аз се променям… колкото мога… и не търпя.

Now go and get the fucking money!

QRCodeNalBoz.png

Какво е QR Code или Японска му работа

QRCodeNalBoz

Имаше един виц за чукча, който отишъл в Африка. Върнал се да разказва на останалите чукчи какво е видял:
- Видях жираф!
- Какво е жираф?
- Лос знаеш ли?
- Знам.
- Ами същото ама много по-високо.
- Какво друго видя?
- Видях слон.
- Какво е слон?
- Лос знаеш ли?
- Знам.
- Ами същото ама много по-дебело.
- Какво друго видя?
- Видях крокодил.
- Какво е крокодил?
- Лос знаеш ли?
- Знам.
- Ами нищо общо няма.

Сигурен съм че се питате каква е тая картинка отстрани дето съм сложил в сайдбара и пише QR Code. Ами да ви отговоря:
- Баркод знаете ли? Е нищо общо няма.

Всъщност истината е, че има много общо. QR Code е дву-измерен баркод, ама ъпгрейднат здравата. Ако бар кода помага основно на леличките на касата в Billa, QR кода помага основно на потребителите. Как ли? Ами с бързо достъпна информация.

Малко детайли

Уикипедия дава едно подробно описание на това как е възникнал QR Кода. Накратко – създала го е японската компания Denso Wave през далечната 1994, но после го е регистрирала като международен стандарт и се отказва от патентните печалби, за да може цял свят да го ползва.

Разликите с баркода са, че баркода може да съдържа цифри, като просто ги прави по-лесни за четене. Нашия нов приятел, QR, може да съдържа мнооооого повече. Ако са цифри, пази до 7089, цифри и букви – до 4296, дигитална информация до 2953 байта. Самата информация за това какъв тип данни са кодирани също се съдържа в кода, на определени места.

Накратко QR Кода има предимствата на баркода (лесен за бързо сканиране), но може да пази много повече и по-разнородна информация.

На вас защо да ви пука

Ами… сами знаете, че в днешно време мобилните технологии растат бързо като зерглинги, та човек или наваксва, или остава в миналото. Ако сте отговорен за маркетинга на даден продукт, QR кода е добра възможност да достигнете лесно до мобилната аудитория. Просто разпространявайте един свой QR Код, който всеки тинейджър с телефон може да сканира и да достигне до уеб сайта/продукта Ви максимално бързо, без да се налага да пише URL-и например. В япония това вече е доста наложено, както можете да видите и от снимката в статията на Уикипедия.

Представям си какво може да стане в бъдеще, какъв рекламен пазар може да се създаде от такава технология. Ако сте чували за Augmented Reality, концепцията е много свързана. Има приложения като Layar (сайт, видео), които пак сканират, но не кодове, а реални образи. На един такъв layar-турист можете да му блъскате колкото искате реклами, като просто слагате QR код на подходящите места. И за това ще се изтрепват да плащат.

Софтуер на кило

Има доста приложения, както за създаване на такива QR кодове, така и за четенето им. Ето един неизчерпателен и неподреден списък:

Общо взето всичкия този мобилен софтуер ползва камерата на телефона. Дали сте на улицата или пред компютъра няма значение, стига пред вас да има QR Код. Сканирате и беж към сайта на продукта/услугата. Аз съм един верен фен на HTC, ползвам Touch Diamond 2, който съответно работи с Windows Mobile, така че това което съм тествал е i-nigma и NeoReader. i-nigma е бърз като светкавица, направо се удучих първия път. Това, което ми направи впечатление при NeoReader обаче е, че сканира в реално време. Т.е. докато местите камерата, той намира къде точно е QR кода, загражда го в едно квадратче и отдолу изписва закодираната информация, без да натискате бутон за снимка или нещо подобно.

Опитах да запиша едно видео за да видите нагледно как става, драги ми читатели, но нямам истинска камера, а пък уеб камерата ми е толкова допотопна, че нищо не се получи. Ако намеря добра камера ще пробвам пак и тогава ще пиша пак какво е станало. Дотогава, приятно QR кодиране и разкодиране :)

dnesBG.png

Статия от BBC News дословно преведена в Днес.БГ

НОВО: Още 3 картинки с недоволни коментари към статията:

dnesBG4 dnesBG5 dnesBG6

Ровя си из фейсбук днес и намирам линк от приятел към статия от BBC News за обслужването в Париж. Добре написано, още повече, че съм съгласен напълно и имам подобен опит от своите преживявания в Париж. Отварям малко по-късно през деня Днес.БГ и гледам същата статия, напълно дословно преведена, без да се посочва нито източник, нито автора. Логично, публикувам коментар, който посочва истинския източник и линк към оригинала. Една минута по-късно коментара ми е изтрит и не мога да публиквам нови. Но тъй като аз като един по-често-от-обикновено-съмняващ-се-в-нещата българин си помислих, че това ще стане, си направих скрийншот тъкмо преди да го изтрият.

dnesBG

Ето и скрийншот след като моя коментар беше изтрит:

dnesBG2

dnesBG3

И така, от днес аз спирам да чета Днес.БГ. За вас не знам, ако искате продължавайте. Пък ако искате покажете този фарс на колкото може повече хора.

13 Години

11January1997

Сигурно сте чели много за историята на българската демокрация. И аз съм чел. Хубаво е да се чете. Хубаво е да има съвестни хора, които се интересуват от историята на родината си, остават в нея и не емигрират, въпреки примера на по-голямата част техни сънародници на същата възраст. Аз останах в България. Не питайте защо, това е тема на друг блог пост, а и отчасти вече съм писал за това. Това, за което искам да пиша днес е моят първи спомен за промените.

Въпреки че съм роден през 1984, не си спомням много. Или поне не си спомням 89-та. Не си спомням скандалните избори, спомням си само плакатите и пеенето на “45 години стигат, времето е наше.” Моите спомени започват по-късно. И времето което най-добре се е запечатало в мозъка ми е 1997. Днес е 11 Януари, 13 години по-късно. Дори през 2007 не ми направи впечатление медиите да пишат много за тогавашните събития, въпреки кръглата 10 годишнина. Днес също няма много. Има Борислав Борисов.

НОВО: Днес намерих този разказ на Димитър Петров, който споделя своите преживявания от тогава. Хубаво е.

Моите спомени обаче също ги има. И няма да си ходят скоро, може би никога. За мен 10 и 11 Януари 1997 беше период, в който осъзнах действителността. Тази дата беше момента, в който за първи път разбрах много от разговорите с родителите си, разбрах песимизма им, разбрах защо хляба се уважава, а не се изхвърля. Просто ми се ще да се помнят такива моменти. Ще ми се да се ползва спомена за тях, когато за малко излезем от релси и се питаме защо правим всичко. Наистина е полезно човек да се замисли за това какво е ставало тогава, за да осъзнае защо продължаваме да се борим и днес, защо не емигрираме и защо има смисъл да не се предаваме.

А за тези от вас, които се чувстват с малко замъглена памет или не са преживели събитията от 10-11 Януари 1997, ето малко контекст: http://www.youtube.com/watch?v=VUacgOhFERA

Следващият Google

Моят гениален разум преди време роди една статия, която е публикувана в БГ Репортер. Аз обаче така и не дадох линк тук на блога, та по-добре късно, отколкото никога. Ето:

Следващият Google

robbermg.jpg

По истински случай

robbermg

В неделя цялото семейство отиваме на гости на баба и дядо. Прекарахме там известно време, като аз в един момент взимам колата и изчезвам за един час. Връщам се, за да взема всички и да си ходим. Баба и дядо живеят кажи-речи само в една стая от цялата къща, и по навик като ходим на гости си оставяме връхните дрехи не на претрупаната закачалка в тяхната стая, а в спалнята. Та връщам се аз, засичам се с брат ми на стълбите – той отива към гаража. Влизам в спалнята да си оставя якето и виждам някакъв непознат тип на средна възраст, който е застанал в една ниша зад гардероба. Пауза 3 секунди, в които осъзнавам какво се случва. Той почва да ми говори, че някакви цигани го гонели и се скрил в спалнята на баба ми и дядо ми, познавал ги. Опитва се да ме убеди, че нищо нямало да вземе и излиза на терасата на спалнята, може би с цел да изчезне оттам (действието се развива на 1вия етаж). Терасата обаче е остъклена и гледа към гаража, та вижда, че няма да стане и тръгва да излиза през вратата на спалнята. Аз някак си се опитвам да му препреча пътя като го бутам и той ме бута, нашите излязоха от стаята където живеят баба и дядо и стана ясно, че никой не го познава тоя човек. Хващам го и се опитвам да го държа на място, като през това време съм казал на майка да звъни в полицията. Човека се изплаши ужасно, почна да нервничи и да се съпротивлява още повече, като в един момент за мен беше невъзможно да го държа, бутна мен и баща ми, и изчезна през входната врата. Цялото това действие се развива за 2-3 минути. Майка ми е  вече 5 минути на телефона, от полицията и казали да изчака и слуша как 2ма полицаи си говорят по радиостанция за нещо, нямащо никаква връзка с подадения от нея сигнал. Мъжа избяга, аз не го гоних изобщо, майка ми затвори телефона и случая приключи.

По какъв друг начин можеше да се развие:

1. Мъжа да не е набит чичко на около 45, а хлапе, което аз да мога да задържа докато дойде полиция (с техните темпове може би поне половин час)

2. Мъжа да си е същия, но професионален крадец, а не аматьор. Да ми вкара един прав в лицето и да избяга пак. Или да е въоръжен.

3. Брат ми да дойде от гаража малко по-рано, да го хванем двамата тоя и пак да го държим докато дойде полиция.

За щастие или не случката приключи без инциденти, освен една изплашена баба. Кофти ми е, че не е на топло пича, кофти ми е и че се случват такива неща изобщо. Не знам дали да се радвам, че никой не пострада, или да обвинявам полицията, че не реагираха веднага. Ама дори да бяха дошли малко по-късно, аз нямаше да мога да дам подробно описание. Мъж на средна възраст, нисък и набит, с прошарена коса, черно шушляково яке и черен панталон. Направете ако можете портрет по това описание и се пазете от тоя човек. Или кажете на бабите си да заключват входната врата по всяко време.

lab.jpg

Как да се спасим от кризата? Спрете на децата компютрите.

lab

Чета днес, че МОН няма да купува нови компютри за училищата през тази година. Пуста криза, уж нямаше да се отрази много на България, но пък дойде и сега няма да дадем нова техника на учениците.

Като няма пари се съкращават разходи. Трудното решение е какви точно разходи да се съкратят. Тук има 2 вида хора: такива, които съкращават от всичко, което не води до преки резултати, и такива които правят едно смислено планиране на това какво е необходимо за да продължи прогреса дългосрочно.

Познайте нашите депутати от кой вид са? Образованието не носи преки резултати, така че им спираме кинтите. Вместо да има всяко дете компютър, ще ги оставим на учителите. На тях като им е писнало от тези учители, почват да бягат от час и да не учат. Завършват, стават гамени. Ние се кахърим колко е зле новото поколение. Новото поколение започва да работи, ама като не са учили, работят за мизерни заплати в мизерните сфери от икономиката. Растеж няма, висококвалифицирани кадри няма. Българските фирми, като не могат да намерят хора, не могат да навлязат и на големи пазари. Плащат по-малко данъци. Държавата остава с по-малко пари. Като не достигат пари се съкращават разходи. Намаляваме парите в образованието. И така до безкрайност.

Ясно е, че младежите не учат. Ясно е, че са им интересни дискотеките, музиката, игрите. Едно време в комунистическия строй това се поправяше с биене през пръстите, респект от учителя и заплахи за изключване. Сега тези неща не вървят, защото го няма строя. Нямат тежест заплахите и наказанията, защото децата живеят в "демократична" държава, имат избор и го осъзнават. Чудя се само защо вместо при промяна в средата не се промени и образованието, ами се опитваме да го направим като по старому и като не проработи обвиняваме децата. Децата са клиенти. Ако те бяха възпитани и образовани, та да стоят мирно и да слушат нямаше да има смисъл от училище. Така че, вместо да се оплакваме и да тъгуваме по старото, да се променим и адаптираме, а? Или пък да стиснем филиите и да живеем с по-малко докато не умрем.

Не знам кое от двете е правилно. Вие кажете.

Български Мисли

В събота си купих „Естествен Роман” от Георги Господинов. Купих си го, почнах да чета и ме налегнаха едни спомени.

Като бях ученик, може би 4-5 клас, се побърквах от четене. Имаше тогава едни списъци с книги, които учителите изготвяха за четене през лятото, защото ще се учат следващата година. Не само че прочитах повечето книги в списъка, ами си избирах и разни, които на мен ми се струваха интересни. Някак си ме кефеше това четене, а същевременно ми беше кофти, защото всички останали приятели в блока го приемаха за ненормално. От съседите имаше може би две деца с някакъв интерес към ученето и интелектуалните забавления, останалите или учеха заради родителите си, или не учеха. Като не учеха ходеха на поправителни сесии. И тъй като е тъпо ти да ходиш на поправителен по математика, а останалите от блока да ходят да ядат грозде по ливадите или да играят карти, ти се правиш на голям и псуваш учителите. След това ходиш да чупиш прозорците на училището, защото тези които работят в него са отнели от твоето свещено време за бездействие.

В една такава среда нямаше как да се чувствам добре, или по-скоро нямаше как да съм себе си. Аз и не успявах, просто приемах че съм различен и чаках да дойде момента, в който ще се събера с хора като мен. За един петокласник тоя момент идва в гимназията. Там все пак хората са умни – всички до един кандидатстват и взимат изпити, следователно няма никакви дисциплинарни изпълнения. Докато дойде за мен тоя гимназиален рай, се ровех в книгите, в един момент открих и компютрите, интернета, та имаше доста „матриал” за четене, учене, мислене.

Това бяха времена когато всичко вървеше зле. През 1997 съм бил точно 6ти клас, и си спомням как се редяхме на опашки за хляб… защото свършваше и нямаше за всички. Аз в един магазин, а брат ми в друг за да вземем повече – не даваха повече от един на човек. Вечер по новините нашите гледаха някакви протести, барикади и през цялото време говореха как в тая държава всичко е по-зле, децата нямат уважение, парите не стигат и интелектуалния труд е все още най-ниско платения от всички видове труд. На майка ми заплатата била някъде към 5 долара. Общо взето за мен ситуацията беше такава: Всичко е зле, децата са зле, ама ще видите вие като порасна, аз не съм зле. Аз уча и ще докажа, че е имало защо да си прекарвам времето вкъщи, а не с камък в ръка зад училището. Абе не може винаги да е толкова зле.

Fast Forward около 3 години. Аз съм или 8ми редовен клас или 9ти. (8ми редовен, за да се разграничи от 8ми подготвителен – тогава гимназистите учеха по една година повече от останалите). Открил съм дискотеките, цигарите, пътуването с автобус до училище, взимам стипендия и имам пари… абе свобода. Учителите са авторитет, но за моя изненада и в гимназията също има гамени. Такива които бягат от часове, ходят на кафе в Строител и общо взето пак имат ученето за нещо ненормално. Тук обаче и аз съм от тях. Някак си не вървеше да продължавам по образеца и трябваше да се търси cool фактора. Иначе си учех де. На всяка родителска среща майка ми се връщаше и цитираше: „Той е толкова добро момче, толкова много знае… ама тия, с които се е събрал…”

Покрай всичко това възрастните пак говореха, че нещата вървят само към по-лошо, че децата нямат ама абсолютно никаква дисциплина, и че няма как да се оправим ако караме така. Баща ми е говорел за емиграция в последните 10 години, но все не го е направил. И той, както останалите и гледал да се махне. Аз, въпреки целия peer pressure, на който съм се поддал в гимназията, пак мисля, че съм доста по-добре от останалите и кроя планове за като порасна. Абе не може винаги да е толкова зле.

Станах студент. Не отидох в Щатите, нито в Германия, както бяха първоначалните планове. Пак учех, не заради оценките. Оценките ги бях изоставил още в гимназията и много не ми пукаше, само гледах да вържа 5.50 за стипендия. Та дали имах А- или B- не беше от голямо значение и в университета. До 3тата година – бригади заради пари, след това мисли за бъдещето, стажове, работа. Завършвам.. почвам работа… и ми е интересно даже. До известна степен съм доволен, че не съм чупил стъклата на училището. Ама покрай мен всичко си е същото. Пак за всеки всичко е зле, пак децата не уважават никого. Приеха ни в ЕС, ама това с нищо няма да помогне, щото ние сме си зле. Можем да ходим да учим из цяла Европа, някъде на половин такса, само с лична карта. Ма кво от това, политиците са корумпирани и няма да гласуваме, щото няма за кой. Дупките по улиците си стоят, ама сега ги забелязваме щото си купуваме кола и караме, а не чакаме 15 години на опашка докато ни дойде реда. И си мисля как всеки ги говори тия неща с най-изявения песимизъм на десетилетието. Хора, абе не може винаги да е толкова зле.

Днес, 6 март 2009. Преди 3 дни беше националния празник. Чух някъде, че не бил истински празник, защото отбелязвал края на Руско-Турската война. Бил подписан договор между Русия и Турция, а България никакъв договор не била подписвала, затова 3ти март не трябвало да е национален празник. Истинския бил 6ти септември. Чета Георги Марков онлайн щото ми е интересно какво е било по време на режима тогава, когато дори не е имало надежда за промяна. И чета следното:

„Днес ние, българите, сме богатият пример за съществуване под похлупак, който не можем да повдигнем, и вече не вярваме, че някой друг може. Ние не вярваме нито в хартата на ООН, нито в международната дипломация и политика, нито в хуманните намерения, нито в сантименталните съчувствия. Ние сме примерът на съществуване без право на избор и понякога се учудваме, че и така може, че и така са съществува, въпреки съзнанието, че сме обречените човеци, чиито сенки са зазидани в стените на нашия затвор.”

Писано е през 1978. Добре де, викам си, през 78ма не сме вярвали, че ще стане по-добре. Не сме вярвали и през 97ма; нито през 2005, нито днес. Въпреки това, за този период е настъпила най-голямата промяна към по-добро в историята ни, може би. Е, кога да повярваме? Кога ще дойде момента, в който ние наистина ще осъзнаем, че има защо да живеем, че има защо да се борим, и че можем да го направим по-добро? Има защо да останем в България, въпреки дупките, въпреки корупцията. Има защо – за да променим това, което не ни харесва. Кога ще спрем да искаме един спокоен живот, и ще поискаме да сме пълноценни личности? Пак ще цитирам Георги Марков, защото не мога да го кажа по-добре:

„Когато аз неволно сравнявам живота на един обикновен западен гражданин с живота на един обикновен българин, струва ми се, че разликата е толкова голяма, че животът на първия може да се представи с проста детска рисунка, докато животът на българина днес е главозамайваща плетеница от символи, абстракции и натура…
А нашите часове са по-дълги от западните, защото съдържат едно огромно и постоянно очакване. Нашите нощи са по-богати, защото освен с мрак ни даряват и с безсъние. Ако западният гражданин познава множество нюанси на седемте цвята на дъгата, ние познаваме великолепно двата най-конфликтни цвята — черното и бялото — във всичките им преходи.”

Хора, абе не може винаги да е толкова зле.

Протести

flickr Чета напоследък доста за организирания протест пред парламента за днес, 14ти Януари 2008, и си мисля. Защо? Какво би се постигнало по този начин? Много хора някак си свикнаха да градим историята на тази страна по улиците. Да се бием, да бием и политиците. Да арестуваме вандали и след това да свалим управляващите, пък после да дойдат други, които пак ние сме си избрали по мирен начин. Две години пауза и пак отначало.

От всичко това достигам до извода, че народа май наистина си заслужава управляващите. Такова ни е мисленето, бе. Искаме емоция, искаме да има виновни на които да се караме. А пък че и следващите ще са такива – много важно – нали пак ще сме недоволни, това искаме.

Има един Бойко, който иска да вкараме повече депутати в европарламента, и винаги първи се изказва за протестите. Защо? Еми как защо – защото още не е заел мястото на тези които иска да свали. Ако това стане да видим дали ще му се протестира. По-вероятно е според мен тогава да бие тези които сега закриля – тези които ще са пред парламента. Не става, бе хора, не и така.

Та аз предлагам вместо да протестираме по улиците да седнем и да помислим. Да почнем постепенно, като примерно не губим европейско финансиране заради корупция, ами го използваме за образование; като създаваме необходимите ценности на децата си и ги караме да учат, вместо да пушат треви и да правят порно в училище; като оставаме в България и допринасяме по свой начин, вместо да избягаме и да загубим идентичността си.

Стига другите са ни виновни. Нека ние правим най-доброто което можем за себе си и останалите, пък нещата ще си дойдат на мястото.

Славо.