Забавни

Козел-Вувузел и Поли – Джабулани Кючек

Преди време превзехме света с Кен Лий. Оттогава си мислех, че простотията се е скрила през 9 планини в 10та. Но не! Съвсем закономерно и предвидимо, простотията се възроди с идването на световното. На Вашето внимание – Джабулани Кючек!

И ако не сте забелязали, ето малко информация за изпълнителите от страницата на канала им в YouTube:

Poli Hubavenska is a Bulgarian folk singer in the dawn of her career. She has produced two songs so far and is looking forward to establishing a career in the genre of folk and ethno folk music.

The Kozel Vuvuzel band started producing music and video clips inspired by the “wuwuzel” instrument and the so famous football ball from the South Africa Word Football Cup “Jabulani”.

Пиано импровизация в ChatRoulette

Виждали ли сте chatroulette.com? Ако не сте, защо не сте, а? Ми кво да ви кажа, една много страхотна идея която свързва на случаен принцип 2ма човека с микрофон и уебкамера. Пълно е с идиоти които просто показват гениталии, но от време на време наистина човек може да попадне на нещо интересно, смешно и приятно. Като този тук левент например:

miss.jpg

Абе кога влязохме в ЕС?

miss

Ако отговорим на този въпрос, това означава ли, че сме интелигентни? А ако имаме 2 висши, едното от които Право, и пак не можем да отговорим, това означава ли, че хич не сме интелигентни? Добре де, тогава как да тестваме дали сме интелигентни? Ми как – със SMS-и. Да гласува народонаселението за нашата интелигентност и да претендираме после, че щом 40% ни мислят за интелигентни, значи сме интелигентни.

Знам ли – щом красотата така се преценява, защо не и интелигентността? Всички тези приказки са по повод новата ни миска – Антония Петрова.

То открай време е ясно, че с такива конкурси се правят пари. Проблема е, че вече е много явно и показно. Нямам нищо против организаторите да праскат "тунинговано пернишко голфче втора ръка" (вижте 2рия коментар под статията), имам против, когато е под прикритието на общонационални класации и конкурси.

На всеки чужденец дошъл в България му се приказва как Българките били най-хубавите. И аз като имам гости същото им говоря. Ама сега ме е срам какво ще си помислят ако видят някоя новина за новата Мис България.

А ето го и линка към въпроса за ЕС, благодарение на Марта. Ето и още няколко линка (да не кажете пък, че си измислям):

Думи, които трябва да съществуват

Скоро видях някакъв сайт, където един пич публикуваше думи, които са измислени и полезни, но не съществуват официално в английския език. С този пост се слага началото на същата инициатива, ама на български. Кирил от доста време е поел по тоя път, затова почваме с някои от неговите измислици и чакаме да се включи с още.

Ето и серия 1:
дивайнер (девелопър и дизайнер в едно), зломби (много тунинговано злобно комби)

Каква хубава татуировка…или как един комплимент може да бъде разбран погрешно

В навечерието на Великден решаваме да се дръннем в една от местните дискотеки (да, традициите не са това, което бяха). Седнали на бара, поръчваме, пием, нищо неприлично. В един момент барманката се завъртя с гръб към нас и се наведе. Както подразбирате, известна част от кръста и се оголи и видяш нещо наподобяващо на много красива tribal tattoo. Фен съм на такъв тип татуировки и…а като споменах татуировки,  на 3 и 4 май ще се проведе “Осми Национален Tattoo Fest”, на който мисля да отида. Та, back to the story, гледам кръста на мацката и “идва ми силата от глупости, познай защо!”.

Аз: Дени, много яка татуировка имаш на кръста. Tribal ли е?

Дени(барманката): АаАаАаА, пак ли ми се виждат гащите, бе…

и взе да си вдига дънките.

В този момент целия бар туш на земята от смях. Тези, които не паднаха, доубиваха останалите, за да не се мъчат. Добре, че Денито е свестен човек и не се обиди, даже почерпи шотче.

Ето как, драги ми Смехурко, един комплимент, колкото и непретенциозен да е, може да бъде не това което си имал впредвид., може да ти докара шот и малко зачервени бузки.

Баа Цуцуана! (К4)

*снимката е от Уикипедия

Буболечка кючек

От известно време се опитвам да измисля някаква идея за бизнес в България, която би донесла приходи. Всичко, за което се сещам беше някак си неприложимо за нашата мила родна страна. Днес обаче осъзнах истината.

Най големия проблем на България според мен е простотията и корупцията. Сами по себе си тези 2 неща пречат на бизнеса. Аз обаче осъзнах, че също така пораждат една възможност – възможност за забогатяване чрез критикуване на самата простотия. Много хора се възползваха в последно време. Има такива абсурди, че се навъдиха какви ли не телевизии, вестници, списания, онлайн медии, съветници, гадатели, ясновидци и професионални шоумени, които се правят на идиоти осмивайки българската простащина. За пари.

Понякога ми се иска да имам малко свободно време, та да си впрегна мозъка и аз да измисля нещо такова, че да ми се чудите на акъла. Да живее най-доходоносния български бизнес. Да живеят и сценаристите на Слави.

Скакалец и молец, торен бръмбар – вдовец, паяци, папатаци, пеперуди, други буби, комари, акари, дървеници, къкрици… ах… буболечка!

[youtube=http://www.youtube.com/v/XZ7uY0OUfss]

Бийтбоксът…или как ми беше приписана болемия

8:48 сутринта…е такова нещо не ми се беше случвало. Толкова рано не бях ставал с месеци, камо ли да пиша пост. Все пак обвиненията от страна на моя съдружник, че не съм активен в блога, нарастнаха и “ето ме на, другарю съдя, я влезнах”.

Главна тема в моя разказ са 2 думички с Б – бийтбокс и болемия. Обяснявам без да се замислям.

Хобито ми в последно време е бийтбокса(не идва от бия и боксирам). Говоря за дейност, състояща се в издаването на звуци и ритми, без акомпанимент на каквито и да било музикални инструменти. Ин шорт – тупца тупца, ама само с устица. Не съм туу адванцед, ама напредвам доста добре. Та…докато съм си вкъщи обичам да си върша работата и да си тупцам в същото време.

Един път, така се бях вкарал в разучаването на един бийт, че не ми се спираше. Да, ама нещо друго в мен напираше. Говоря за…ако, драги ми смехурко. Влизам аз в тоалетната и наред с естествената нужда, си пея бийтбоксвам. В тоалетната, да ви кажа, акустиката е невероятна, особено ако имате малка тоалетна като нашата, тип cubicle. Вкарвам аз някакви бесни звуци и най-накрая го докарах до приличен бийт.

Доволен и облекчен, излизам! И от тук започва интересното. Мама, моята мила мама, седи пред кенефа и ме гледа съсредоточено. А сега де…да не би на съседа отдолу да му е протекло? Майка ми не ми остави време да си отговоря на този въпрос и веднага ме замаза:

Мама: Тиии, защо повръщаш? От болемия ли си болен? Какви са тези звуци от теб, защо се напъваш в тоалетната?

А ся де!?!?! Аз, в опита си да докарам някой свестен ритъм, от напъване и прочие, съм накарал майка ми да мисли, че повръщам!

Аз: Ти не си добре, как ще повръщам? Защо ми е да повръщам? Боб с наденица си правила…

И взех да обяснявам за вредата от нарочното повръщане.

Аз: Е, не усети ли ритъм поне?

Мама: Мии, не…Какъв ритъм бе? Кажи ми защо повръща да не те заблъскам ритмично аз тебе?

А сега де…изкараха ме некадърен бийбоксър с болемия…Викам си, ще трябва да се демонстрира.

Пъхтях, пуфках, потих се, докарвах някакви ритми.

Бе, може и да я убедих, може и не, не сме говорили по въпроса…ама т’ва да бийбоксваш пред майка си е най-трудното нещо, ша знайш.

К4

Спомени ъф олд

Първо искам да изразя учудването си. Днес за първи път прегледах статистиките на блога по-подробно и се оказа, че 3ма човека са го посетили след като са написали в някой сърч енджин “серийни убийци” :О. Аз… такова… не знам как стават тия неща, но не искам да привличам посещения от social outcasts и криминални типове. За това май трябва да се скарам на Киро. Както и да е де, просто като информация – неоспорвания хит в блога разбира се е Кен Ли.

Та, темата днес – Бой бендове и Гърл бендове, каквито се сетите там. Това е един скромен опит да споделя музиката, която съм гледал по МТВ като малък/млад и да питам дали някой помни тези неща. А именно – зората на:

  1. Backstreet Boys, of course
  2. Spice Girls
  3. Westlife
  4. Boyzone

Е, има и още но не се вписват в категорията “бой/гърл бенд”. Гледам ги тези неща след толкова години и си мисля как се е променила поп културата. Дали е към добро или лошо ще кажете вие.

П.С. Никога досега не съм писал Вие с главна буква. Не е от неуважение, а от мързел да се пресегна до shift-а. Та аз дори и имена пиша с малка буква по принцип. Същото се отнася и за пунктуацията. Извинете!

18+

Мдааа, не мислех, че ще се стигне до това, но ето… изненада. Ами този пост е само за пълнолетни. Абе знаете ли, поста си го четете колкото искате, дори да сте под 18, но за Бога, не кликайте тук. И тъй като това продължава да се чете от хората които не са кликнали там, сигурно би било проява на уважение към скъпата публика да продължа да пиша.

Имам в стаята една ракла, ама олд скуул. Тя е между стената и едно легло и е супер удобно да си поставяш разни неща на нея докато спиш или лежиш. Примерно телефона, който ще звънне сутринта, или книжката. Та като посегнах да си взема телефона нещо не успях да поема командването над дясната си ръка и го пратих с един шамар зад раклата. Някой е решил раклата да стои вдигната на трупчета, може би за да е висока колкото страничната дъска на леглото. По тая причина, телефона вместо да отиде зад раклата се озова под нея.

2 часа и половина. Толкова време ми отне да разместя 2 легла и една ракла на трупчета докато си открия телефона. Забележете съвсем сам го извадих, кайнд ъф с една ръка докато с другата повдигах раклата. Все пак всички тези усилия не бяха напразно. Успях да открия много вещи които съм търсил в даден момент безуспешно.

2 молива, един химикал, плакат на хонда, рисунка на брат ми от 6ти клас, кибрит, скрита кутия Мелник от времето когато крадях от баща ми, зар, кутия от Rainbow Spring и 10 лева от старите. Е кажете сега кой има по-голямо съкровище?

Недоволни малолетни има ли още? Щото всичко това написах само за да има нещо. Основната цел на поста е там където пише “тук”.

Чувство за хумор

Много хора си мислят че хората които се занимават с информатика, математика, или някаква друга подобна наука обикновено нямат чувство за хумор, ама никакво. Какво да ви кажа – така е. Само дето има изключения. Гордея се с колегите дето конструират самолети, и тези които ги поддържат (абе става въпрос за support хората ма не знам как е на български, едва ли поддръжка). Та ето какво правят пичовете от нямане на работа:

http://cruftbucket.com/2007/10/31/aircraft-engineers-funny-guys/

При такъв support не искам да съм пилот без чувство за хумор, честно. И позволете да завърша с един цитат от моето любимо шоу Music Idol:

Питат Фънки какво ще каже за изпълнението на последния идол, а той: “Еми аз каквото и да кажа, няма значение. Да видим какво ще каже Булгарише фолке.”

При това Есил Дюран се обажда: “Какво пак сега с фолка, вие все нещо като стане фолка Ви е виновен.”

Простете липсата на коментар от моя страна върху последното. Държа да отбележа, че е предадено по памет, а не дословно, така че ако не съм разбрал Г-жа Дюран правилно, сори. Колко старание за пунктуация и правопис, не е истина. За последно. И тъй като Роб казва накрая поне да благодарим на публиката ако не друго – Благодаря, публико!