Archive for March, 2008

Спомени ъф олд

Първо искам да изразя учудването си. Днес за първи път прегледах статистиките на блога по-подробно и се оказа, че 3ма човека са го посетили след като са написали в някой сърч енджин “серийни убийци” :О. Аз… такова… не знам как стават тия неща, но не искам да привличам посещения от social outcasts и криминални типове. За това май трябва да се скарам на Киро. Както и да е де, просто като информация – неоспорвания хит в блога разбира се е Кен Ли.

Та, темата днес – Бой бендове и Гърл бендове, каквито се сетите там. Това е един скромен опит да споделя музиката, която съм гледал по МТВ като малък/млад и да питам дали някой помни тези неща. А именно – зората на:

  1. Backstreet Boys, of course
  2. Spice Girls
  3. Westlife
  4. Boyzone

Е, има и още но не се вписват в категорията “бой/гърл бенд”. Гледам ги тези неща след толкова години и си мисля как се е променила поп културата. Дали е към добро или лошо ще кажете вие.

П.С. Никога досега не съм писал Вие с главна буква. Не е от неуважение, а от мързел да се пресегна до shift-а. Та аз дори и имена пиша с малка буква по принцип. Същото се отнася и за пунктуацията. Извинете!

Воля

По принцип се опитвам в този блог да споделям някакви забавни неща, било то разказани лично от мен или намерени из пространството. Знам, че е лошо да имаш блог само с линкове, но за начинаещ блогър е трудно да пише често смислени неща и така линковете помагат за отърсване от чувството за writer’s block. За начинаещите блогъри дори е трудно да си спомнят да дадат едно бурканче лютеница на някой, да не говорим за писане. Та и в този пост пак има линк.

Става въпрос за волята. Волята е качество ценено навсякъде по света. Волята е качеството, определящо един човек като добър професионалист, добър приятел или просто човек, който живее пълноценно. Преди време – доста време, примерно 10 години – четох една книга която майка ми ми беше препоръчала. Казваше се…. Воля. Героят беше малко момче, което след като му режат китките на ръцете се научава да пише и рисува. Беше комунистически роман, но достоен за уважение, както и това, което ще видите. Аз бих казал само едно БРАВО!

Да свалиш 186 килограма!

Бележка: Снимките са малко сряскащи, ако сте със слабо сърце не гледайте.

18+

Мдааа, не мислех, че ще се стигне до това, но ето… изненада. Ами този пост е само за пълнолетни. Абе знаете ли, поста си го четете колкото искате, дори да сте под 18, но за Бога, не кликайте тук. И тъй като това продължава да се чете от хората които не са кликнали там, сигурно би било проява на уважение към скъпата публика да продължа да пиша.

Имам в стаята една ракла, ама олд скуул. Тя е между стената и едно легло и е супер удобно да си поставяш разни неща на нея докато спиш или лежиш. Примерно телефона, който ще звънне сутринта, или книжката. Та като посегнах да си взема телефона нещо не успях да поема командването над дясната си ръка и го пратих с един шамар зад раклата. Някой е решил раклата да стои вдигната на трупчета, може би за да е висока колкото страничната дъска на леглото. По тая причина, телефона вместо да отиде зад раклата се озова под нея.

2 часа и половина. Толкова време ми отне да разместя 2 легла и една ракла на трупчета докато си открия телефона. Забележете съвсем сам го извадих, кайнд ъф с една ръка докато с другата повдигах раклата. Все пак всички тези усилия не бяха напразно. Успях да открия много вещи които съм търсил в даден момент безуспешно.

2 молива, един химикал, плакат на хонда, рисунка на брат ми от 6ти клас, кибрит, скрита кутия Мелник от времето когато крадях от баща ми, зар, кутия от Rainbow Spring и 10 лева от старите. Е кажете сега кой има по-голямо съкровище?

Недоволни малолетни има ли още? Щото всичко това написах само за да има нещо. Основната цел на поста е там където пише “тук”.

Скука

Тия линкове не мога да не ги постна, просто. Лонг лив Спанак.

http://spanak.org/2008/01/02/when-robot-programmers-get-bored/

http://spanak.org/2008/02/25/fun-in-the-mountain/

http://spanak.org/2008/01/28/gamers-bored/

Гледайте и се чудете на изродената креативност.

Чувство за хумор

Много хора си мислят че хората които се занимават с информатика, математика, или някаква друга подобна наука обикновено нямат чувство за хумор, ама никакво. Какво да ви кажа – така е. Само дето има изключения. Гордея се с колегите дето конструират самолети, и тези които ги поддържат (абе става въпрос за support хората ма не знам как е на български, едва ли поддръжка). Та ето какво правят пичовете от нямане на работа:

http://cruftbucket.com/2007/10/31/aircraft-engineers-funny-guys/

При такъв support не искам да съм пилот без чувство за хумор, честно. И позволете да завърша с един цитат от моето любимо шоу Music Idol:

Питат Фънки какво ще каже за изпълнението на последния идол, а той: “Еми аз каквото и да кажа, няма значение. Да видим какво ще каже Булгарише фолке.”

При това Есил Дюран се обажда: “Какво пак сега с фолка, вие все нещо като стане фолка Ви е виновен.”

Простете липсата на коментар от моя страна върху последното. Държа да отбележа, че е предадено по памет, а не дословно, така че ако не съм разбрал Г-жа Дюран правилно, сори. Колко старание за пунктуация и правопис, не е истина. За последно. И тъй като Роб казва накрая поне да благодарим на публиката ако не друго – Благодаря, публико!