Archive for April, 2008

Каква хубава татуировка…или как един комплимент може да бъде разбран погрешно

В навечерието на Великден решаваме да се дръннем в една от местните дискотеки (да, традициите не са това, което бяха). Седнали на бара, поръчваме, пием, нищо неприлично. В един момент барманката се завъртя с гръб към нас и се наведе. Както подразбирате, известна част от кръста и се оголи и видяш нещо наподобяващо на много красива tribal tattoo. Фен съм на такъв тип татуировки и…а като споменах татуировки,  на 3 и 4 май ще се проведе “Осми Национален Tattoo Fest”, на който мисля да отида. Та, back to the story, гледам кръста на мацката и “идва ми силата от глупости, познай защо!”.

Аз: Дени, много яка татуировка имаш на кръста. Tribal ли е?

Дени(барманката): АаАаАаА, пак ли ми се виждат гащите, бе…

и взе да си вдига дънките.

В този момент целия бар туш на земята от смях. Тези, които не паднаха, доубиваха останалите, за да не се мъчат. Добре, че Денито е свестен човек и не се обиди, даже почерпи шотче.

Ето как, драги ми Смехурко, един комплимент, колкото и непретенциозен да е, може да бъде не това което си имал впредвид., може да ти докара шот и малко зачервени бузки.

Баа Цуцуана! (К4)

*снимката е от Уикипедия

#3 – The daily мрЪн

Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител: кокошките

Вчера гледах “Това го знае всяко хлапе” и въпроса беше следния:

Как се нарича група от делфини?

Отговорът е: стадо, но не това е важното. Важното е, че въпросът ме накара да се замисля върху един фундаментален въпрос. Аз, като отколешен фен на кокошката, още от времето на “6 кокошки съм заклала” и това, че петела на баба ми взе филията преди 15 години, се зачудих как се нарича група от кокошки? Не се заблуждавайте, отговорът не е толкова лесен. Питал съм доста народ и никой не можа да ми даде отговор, в който е100% сигурен. Ето малко от вариантите, които циркулират:

ято кокошки, стадо кокошки, пасаж кокошки, параграф кокошки, секта кокошки, групировка кокошки, клика кокошки…

Нито едно не ми звучи като изчерпателен отговор. Като се замисля, кокошките са едни доста проблемни същества. Освен, че не са групари по природа, все още не може да се реши дали кое е първо: яйцето или кокошката. Да бяха изчакали да отговорим поне на въпроса с произхода, преди да ни замажат с групарския.

К4

Буболечка кючек

От известно време се опитвам да измисля някаква идея за бизнес в България, която би донесла приходи. Всичко, за което се сещам беше някак си неприложимо за нашата мила родна страна. Днес обаче осъзнах истината.

Най големия проблем на България според мен е простотията и корупцията. Сами по себе си тези 2 неща пречат на бизнеса. Аз обаче осъзнах, че също така пораждат една възможност – възможност за забогатяване чрез критикуване на самата простотия. Много хора се възползваха в последно време. Има такива абсурди, че се навъдиха какви ли не телевизии, вестници, списания, онлайн медии, съветници, гадатели, ясновидци и професионални шоумени, които се правят на идиоти осмивайки българската простащина. За пари.

Понякога ми се иска да имам малко свободно време, та да си впрегна мозъка и аз да измисля нещо такова, че да ми се чудите на акъла. Да живее най-доходоносния български бизнес. Да живеят и сценаристите на Слави.

Скакалец и молец, торен бръмбар – вдовец, паяци, папатаци, пеперуди, други буби, комари, акари, дървеници, къкрици… ах… буболечка!

[youtube=http://www.youtube.com/v/XZ7uY0OUfss]

#2 – The daily мрЪн

Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител: софия wannabes (псевдо софиянците)

Къде останаха дните, когато беше възможно да познаеш произхода на човек само по начина му на говорене. Живея в Благоевград и както може би се досещате, разговори от рода на:

Шо ке праим? (Какво ще правим?)

Неам! (Нямам никаква представа!),

са доста често явление. Та, говоря си днес с един съгражданин от университета. Коментирахме нещо около долара и пича в един момент се изцепва: “Бе, братле, то долара…..”.

Казвам си, случайно се е изпуснало момчето. Е да ама не, той продължава да ме братльосва все по-ожесточено. Чудно ми е защо хората се опитват да се представят за такива каквито не са? Може би си мислят, че като говорят на “братле”, хората ще ги помислят за софиянци и по този начин ще им се качат акциите. Не зная, при мен не минава номера.

Това не е единичен случай. Все повече зачестяват хората, които братльосват безразборно. Това не е всичко. Има такива, които стигат и до крайности, смесвайки “майна” и “братле”. Буквално се получава манджа с грозде. Явно глобализацията безвъзвратно е затрила дните, когато беше възможно да познаеш човек само по говора му. Сега единственото, което мога да направя е да маркирам човека като позьор!

К4

#1 – The daily мрЪн

Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител: шофьорите

Мразя цакачите, но повече мразя цакачите на дребно, а най-много мразя цакачите на дребно, които се чувстват горди от опита си да те преметнат. Прибирам се от университета днес и в даден момент ми се налага да пресека една улица. Изчаквам си спокойно да светне зелено и тръгвам да пресичам. В същото време един мазен чалгар в още по мазен опел с 2 лепенки и касетофон Sany, на който вече му е светнало червено, решава, че не му се чака и от последен в колоната, навлиза в насрещното и спира на пешеходната пътека, като с това става първи. Ей, дреболиите ми се обърнаха! Бива ли така бе, човек, му казвам аз, а оня се върти като противовъздушна кула на тераните. Другия път директно минавам по капака! Не че не мога да го заобиколя, ама е дразнещо!!! МНОГО!!!

#0 – The daily мрЪн

Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител: купичките с лед в заведенията

Къде останаха дните, когато ледчето буквално приличаше на айсберг?

Сега ми сервират някакви миниатурнички ледченца, които най-малкото не стават за изстудяване. Нали това е целта на леда – изстудяване. Степените на изстудяване са – мразовито -> студено -> лед -> не-мога-да-си-отлепя-устата. Аз обичам алкохола, който пия, да е доооообре изстуден. А с тези мини-ледченца, трябва да нахакам 1/2 от купичката. Не е нещо фатално, което ще ме спре да пия, ама е дразнещо!!! МНОГО!!!

Наздраве!

Бийтбоксът…или как ми беше приписана болемия

8:48 сутринта…е такова нещо не ми се беше случвало. Толкова рано не бях ставал с месеци, камо ли да пиша пост. Все пак обвиненията от страна на моя съдружник, че не съм активен в блога, нарастнаха и “ето ме на, другарю съдя, я влезнах”.

Главна тема в моя разказ са 2 думички с Б – бийтбокс и болемия. Обяснявам без да се замислям.

Хобито ми в последно време е бийтбокса(не идва от бия и боксирам). Говоря за дейност, състояща се в издаването на звуци и ритми, без акомпанимент на каквито и да било музикални инструменти. Ин шорт – тупца тупца, ама само с устица. Не съм туу адванцед, ама напредвам доста добре. Та…докато съм си вкъщи обичам да си върша работата и да си тупцам в същото време.

Един път, така се бях вкарал в разучаването на един бийт, че не ми се спираше. Да, ама нещо друго в мен напираше. Говоря за…ако, драги ми смехурко. Влизам аз в тоалетната и наред с естествената нужда, си пея бийтбоксвам. В тоалетната, да ви кажа, акустиката е невероятна, особено ако имате малка тоалетна като нашата, тип cubicle. Вкарвам аз някакви бесни звуци и най-накрая го докарах до приличен бийт.

Доволен и облекчен, излизам! И от тук започва интересното. Мама, моята мила мама, седи пред кенефа и ме гледа съсредоточено. А сега де…да не би на съседа отдолу да му е протекло? Майка ми не ми остави време да си отговоря на този въпрос и веднага ме замаза:

Мама: Тиии, защо повръщаш? От болемия ли си болен? Какви са тези звуци от теб, защо се напъваш в тоалетната?

А ся де!?!?! Аз, в опита си да докарам някой свестен ритъм, от напъване и прочие, съм накарал майка ми да мисли, че повръщам!

Аз: Ти не си добре, как ще повръщам? Защо ми е да повръщам? Боб с наденица си правила…

И взех да обяснявам за вредата от нарочното повръщане.

Аз: Е, не усети ли ритъм поне?

Мама: Мии, не…Какъв ритъм бе? Кажи ми защо повръща да не те заблъскам ритмично аз тебе?

А сега де…изкараха ме некадърен бийбоксър с болемия…Викам си, ще трябва да се демонстрира.

Пъхтях, пуфках, потих се, докарвах някакви ритми.

Бе, може и да я убедих, може и не, не сме говорили по въпроса…ама т’ва да бийбоксваш пред майка си е най-трудното нещо, ша знайш.

К4