Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител – “модерните” тоалетни

Ей, т’ва модерните тоалетни са голяма работа. Къде останаха дните, когато ходехме на тоалетна във външния кенеф. Сещате се, оня без седало и с адската дупка. Помня периода, в който живеехме на село. Чувствах се като Индиана Джоунс, когато ми се налагаше да ходя на тоалетна посреднощ. 100 метра изпълнени с препятствия и емоции - кокошки, телета, кучета, лайна(животински разбира се) етц. Ключа за лампата на тоалетната беше в къщата. Предвидливо бих казал, щото като грейне онзи ми ти кенеф, няма начин да не го намериш в тъмнината. Едни се ориентират по луната, а аз по лампата в кенефа. Та…ча’й че се отплеснах носталгично…

Отивам аз вчера на изпит по математика в една нова сграда към университета. Всичко чистичко, модерничко, направо свети. Имах 30 мин. преди изпита и си викам, дай да пийна едно кафе. Не знам за вас, ама мен кафето ме прокарва (кара ме да акам). Та има няма 5 мин. след кафето и ми се налага да разтоваря самосвала в тоалетната. Запътвам се и на 1 метър от врата на тоалетната забелязвам, че осветлението се включва само. Викам си, ей т’ва модерна тоалетна, със сензори(ако не се сещате още, погледнете автоматичните врати на ОМV например). Избирам си кабинка и влизам…Върша си работата, бийбоксвам си….и в един момент осветлението изчезна. Явно като не мърдаш и се гасят автоматично.

А ся де! Дееба сензорите, дееба!  Аз, с мръсен гъз стоя на тъмно в кабинката. Взех да махам с ръце над кабинката, белким ме засече някой сензор. Тц! Изглеждах като YMCA танцьор със смъкнати гащи. Не знам за вас, ама на мене за първи път ми се налага да си бърша гъза на тъмно. По прицип, като спре да има ако по хартията, значи съм good to go! Ама в тъмното не мога да реша кога  да спра. То пък една гадна хартия. Като шкурка. Стъргах като дърводелец. Направих си аналния отвор на нищо. Както и да е!

Вдигнах си гащите, турих една благословия на държавата, президента, премиера, университета и архитекта и отидох да правя изпит. Следващия път отивам с миниорска каска.

К4