flickr Чета напоследък доста за организирания протест пред парламента за днес, 14ти Януари 2008, и си мисля. Защо? Какво би се постигнало по този начин? Много хора някак си свикнаха да градим историята на тази страна по улиците. Да се бием, да бием и политиците. Да арестуваме вандали и след това да свалим управляващите, пък после да дойдат други, които пак ние сме си избрали по мирен начин. Две години пауза и пак отначало.

От всичко това достигам до извода, че народа май наистина си заслужава управляващите. Такова ни е мисленето, бе. Искаме емоция, искаме да има виновни на които да се караме. А пък че и следващите ще са такива – много важно – нали пак ще сме недоволни, това искаме.

Има един Бойко, който иска да вкараме повече депутати в европарламента, и винаги първи се изказва за протестите. Защо? Еми как защо – защото още не е заел мястото на тези които иска да свали. Ако това стане да видим дали ще му се протестира. По-вероятно е според мен тогава да бие тези които сега закриля – тези които ще са пред парламента. Не става, бе хора, не и така.

Та аз предлагам вместо да протестираме по улиците да седнем и да помислим. Да почнем постепенно, като примерно не губим европейско финансиране заради корупция, ами го използваме за образование; като създаваме необходимите ценности на децата си и ги караме да учат, вместо да пушат треви и да правят порно в училище; като оставаме в България и допринасяме по свой начин, вместо да избягаме и да загубим идентичността си.

Стига другите са ни виновни. Нека ние правим най-доброто което можем за себе си и останалите, пък нещата ще си дойдат на мястото.

Славо.