Archive for April, 2010

QRCodeNalBoz.png

Какво е QR Code или Японска му работа

QRCodeNalBoz

Имаше един виц за чукча, който отишъл в Африка. Върнал се да разказва на останалите чукчи какво е видял:
- Видях жираф!
- Какво е жираф?
- Лос знаеш ли?
- Знам.
- Ами същото ама много по-високо.
- Какво друго видя?
- Видях слон.
- Какво е слон?
- Лос знаеш ли?
- Знам.
- Ами същото ама много по-дебело.
- Какво друго видя?
- Видях крокодил.
- Какво е крокодил?
- Лос знаеш ли?
- Знам.
- Ами нищо общо няма.

Сигурен съм че се питате каква е тая картинка отстрани дето съм сложил в сайдбара и пише QR Code. Ами да ви отговоря:
- Баркод знаете ли? Е нищо общо няма.

Всъщност истината е, че има много общо. QR Code е дву-измерен баркод, ама ъпгрейднат здравата. Ако бар кода помага основно на леличките на касата в Billa, QR кода помага основно на потребителите. Как ли? Ами с бързо достъпна информация.

Малко детайли

Уикипедия дава едно подробно описание на това как е възникнал QR Кода. Накратко – създала го е японската компания Denso Wave през далечната 1994, но после го е регистрирала като международен стандарт и се отказва от патентните печалби, за да може цял свят да го ползва.

Разликите с баркода са, че баркода може да съдържа цифри, като просто ги прави по-лесни за четене. Нашия нов приятел, QR, може да съдържа мнооооого повече. Ако са цифри, пази до 7089, цифри и букви – до 4296, дигитална информация до 2953 байта. Самата информация за това какъв тип данни са кодирани също се съдържа в кода, на определени места.

Накратко QR Кода има предимствата на баркода (лесен за бързо сканиране), но може да пази много повече и по-разнородна информация.

На вас защо да ви пука

Ами… сами знаете, че в днешно време мобилните технологии растат бързо като зерглинги, та човек или наваксва, или остава в миналото. Ако сте отговорен за маркетинга на даден продукт, QR кода е добра възможност да достигнете лесно до мобилната аудитория. Просто разпространявайте един свой QR Код, който всеки тинейджър с телефон може да сканира и да достигне до уеб сайта/продукта Ви максимално бързо, без да се налага да пише URL-и например. В япония това вече е доста наложено, както можете да видите и от снимката в статията на Уикипедия.

Представям си какво може да стане в бъдеще, какъв рекламен пазар може да се създаде от такава технология. Ако сте чували за Augmented Reality, концепцията е много свързана. Има приложения като Layar (сайт, видео), които пак сканират, но не кодове, а реални образи. На един такъв layar-турист можете да му блъскате колкото искате реклами, като просто слагате QR код на подходящите места. И за това ще се изтрепват да плащат.

Софтуер на кило

Има доста приложения, както за създаване на такива QR кодове, така и за четенето им. Ето един неизчерпателен и неподреден списък:

Общо взето всичкия този мобилен софтуер ползва камерата на телефона. Дали сте на улицата или пред компютъра няма значение, стига пред вас да има QR Код. Сканирате и беж към сайта на продукта/услугата. Аз съм един верен фен на HTC, ползвам Touch Diamond 2, който съответно работи с Windows Mobile, така че това което съм тествал е i-nigma и NeoReader. i-nigma е бърз като светкавица, направо се удучих първия път. Това, което ми направи впечатление при NeoReader обаче е, че сканира в реално време. Т.е. докато местите камерата, той намира къде точно е QR кода, загражда го в едно квадратче и отдолу изписва закодираната информация, без да натискате бутон за снимка или нещо подобно.

Опитах да запиша едно видео за да видите нагледно как става, драги ми читатели, но нямам истинска камера, а пък уеб камерата ми е толкова допотопна, че нищо не се получи. Ако намеря добра камера ще пробвам пак и тогава ще пиша пак какво е станало. Дотогава, приятно QR кодиране и разкодиране :)

protest.jpg

България – държавата на крайностите

Бележка: тази статия е провокирана от друга такава на същата тема в блога на Петър Стойков. Моля прочетете и коментарите там за по-пълна картина… или пък просто реагирайте емоционално… де да знам вече.

protest dogs

Една голяма част от обществото протестира срещу насилието към животни (общо взето заради един по-известен случай). Друга голяма част ги обвинява, че са тъпи и трябвало първо да спрем насилието срещу хора, пък тогава да мислим за кучетата. Аз разбирам и едните, и другите. Както и се дразня на реакциите и на едните, и на другите.

Няма ли да дойде момент, в който всеки един българин да се води от здравия разум вместо собствените си емоции и чувство за мъст, когато става дума за политически решения?

Един изрод осакатил куче. Цял Фейсбук писна против него и искат да го вкарат в затвора. Сигурен съм, че подобни изроди има с лопата да ги ринеш, само че бабите от селата нямат Фейсбук и не публикуват снимки на осакатените кучета. Това е причината модерните (тези с интернет достъп) да не виждат повечето случаи и при първия публичен такъв да искат промени в законите. Политика не се прави според единични случаи, а според често срещани такива.

Представете си, че Пешо от офиса стои по 4 часа на ден във Фейсбук. Решавате да спрете Фейсбука на всички във офиса. Да, ама за останалите, които прекарват по 20 минути това е дразнещо, още повече, че се е превърнало в политика заради Пешо. За тях 20те минути са почивка и малко свеж въздух между задачите. Вместо да спирате достъпа на всички, защо просто не кажете на Пешо да се съобразява и да се ограничава, пък ако не слуша да го изгоните? Защо е нужно въвеждането на политика заради единствен случай?

От другата страна стоят едни хора които мразят уличните кучета. Били са ухапани по веднъж или просто се дразнят от мръсотията им, та затова не искат и да чуват за закони и прочее за тяхното спасяване. Мразят всякакви защитници на животните заради уличните кучета. Тази омраза се прехвърля и върху природозащитниците като цяло, пак заради уличните кучета. Оттук става една размяна на емоции и реплики, която не само че не помага на никого, а даже напротив – дава материал на медиите и отвлича вниманието от сериозните проблеми на обществото.

Колкото и всички да си мислят, че емоционалността е положителна черта за народа ни, в голям процент от случаите аз мисля обратното. Първичните реакции са лоши. Те говорят за неконтролиран инстинкт у човека, нецивилизованост и липса на желание и способност да се прояви разум и мислене.

Така че спрете с безмислените каузи. Спрете с поканите за събития, които не са интересни за никого, а само създават внимание. Спрете да се държите като тъпа медия и помислете малко преди да реагирате емоционално. Да живее златната среда и нейната липса в нашата мила родина.

Снимките са от Дневник, фотографи съответно Красимир Юскеселиев и Николай Дойчинов