QRCodeNalBoz.png

Какво е QR Code или Японска му работа

QRCodeNalBoz

Имаше един виц за чукча, който отишъл в Африка. Върнал се да разказва на останалите чукчи какво е видял:
- Видях жираф!
- Какво е жираф?
- Лос знаеш ли?
- Знам.
- Ами същото ама много по-високо.
- Какво друго видя?
- Видях слон.
- Какво е слон?
- Лос знаеш ли?
- Знам.
- Ами същото ама много по-дебело.
- Какво друго видя?
- Видях крокодил.
- Какво е крокодил?
- Лос знаеш ли?
- Знам.
- Ами нищо общо няма.

Сигурен съм че се питате каква е тая картинка отстрани дето съм сложил в сайдбара и пише QR Code. Ами да ви отговоря:
- Баркод знаете ли? Е нищо общо няма.

Всъщност истината е, че има много общо. QR Code е дву-измерен баркод, ама ъпгрейднат здравата. Ако бар кода помага основно на леличките на касата в Billa, QR кода помага основно на потребителите. Как ли? Ами с бързо достъпна информация.

Малко детайли

Уикипедия дава едно подробно описание на това как е възникнал QR Кода. Накратко – създала го е японската компания Denso Wave през далечната 1994, но после го е регистрирала като международен стандарт и се отказва от патентните печалби, за да може цял свят да го ползва.

Разликите с баркода са, че баркода може да съдържа цифри, като просто ги прави по-лесни за четене. Нашия нов приятел, QR, може да съдържа мнооооого повече. Ако са цифри, пази до 7089, цифри и букви – до 4296, дигитална информация до 2953 байта. Самата информация за това какъв тип данни са кодирани също се съдържа в кода, на определени места.

Накратко QR Кода има предимствата на баркода (лесен за бързо сканиране), но може да пази много повече и по-разнородна информация.

На вас защо да ви пука

Ами… сами знаете, че в днешно време мобилните технологии растат бързо като зерглинги, та човек или наваксва, или остава в миналото. Ако сте отговорен за маркетинга на даден продукт, QR кода е добра възможност да достигнете лесно до мобилната аудитория. Просто разпространявайте един свой QR Код, който всеки тинейджър с телефон може да сканира и да достигне до уеб сайта/продукта Ви максимално бързо, без да се налага да пише URL-и например. В япония това вече е доста наложено, както можете да видите и от снимката в статията на Уикипедия.

Представям си какво може да стане в бъдеще, какъв рекламен пазар може да се създаде от такава технология. Ако сте чували за Augmented Reality, концепцията е много свързана. Има приложения като Layar (сайт, видео), които пак сканират, но не кодове, а реални образи. На един такъв layar-турист можете да му блъскате колкото искате реклами, като просто слагате QR код на подходящите места. И за това ще се изтрепват да плащат.

Софтуер на кило

Има доста приложения, както за създаване на такива QR кодове, така и за четенето им. Ето един неизчерпателен и неподреден списък:

Общо взето всичкия този мобилен софтуер ползва камерата на телефона. Дали сте на улицата или пред компютъра няма значение, стига пред вас да има QR Код. Сканирате и беж към сайта на продукта/услугата. Аз съм един верен фен на HTC, ползвам Touch Diamond 2, който съответно работи с Windows Mobile, така че това което съм тествал е i-nigma и NeoReader. i-nigma е бърз като светкавица, направо се удучих първия път. Това, което ми направи впечатление при NeoReader обаче е, че сканира в реално време. Т.е. докато местите камерата, той намира къде точно е QR кода, загражда го в едно квадратче и отдолу изписва закодираната информация, без да натискате бутон за снимка или нещо подобно.

Опитах да запиша едно видео за да видите нагледно как става, драги ми читатели, но нямам истинска камера, а пък уеб камерата ми е толкова допотопна, че нищо не се получи. Ако намеря добра камера ще пробвам пак и тогава ще пиша пак какво е станало. Дотогава, приятно QR кодиране и разкодиране :)


protest.jpg

България – държавата на крайностите

Бележка: тази статия е провокирана от друга такава на същата тема в блога на Петър Стойков. Моля прочетете и коментарите там за по-пълна картина… или пък просто реагирайте емоционално… де да знам вече.

protest dogs

Една голяма част от обществото протестира срещу насилието към животни (общо взето заради един по-известен случай). Друга голяма част ги обвинява, че са тъпи и трябвало първо да спрем насилието срещу хора, пък тогава да мислим за кучетата. Аз разбирам и едните, и другите. Както и се дразня на реакциите и на едните, и на другите.

Няма ли да дойде момент, в който всеки един българин да се води от здравия разум вместо собствените си емоции и чувство за мъст, когато става дума за политически решения?

Един изрод осакатил куче. Цял Фейсбук писна против него и искат да го вкарат в затвора. Сигурен съм, че подобни изроди има с лопата да ги ринеш, само че бабите от селата нямат Фейсбук и не публикуват снимки на осакатените кучета. Това е причината модерните (тези с интернет достъп) да не виждат повечето случаи и при първия публичен такъв да искат промени в законите. Политика не се прави според единични случаи, а според често срещани такива.

Представете си, че Пешо от офиса стои по 4 часа на ден във Фейсбук. Решавате да спрете Фейсбука на всички във офиса. Да, ама за останалите, които прекарват по 20 минути това е дразнещо, още повече, че се е превърнало в политика заради Пешо. За тях 20те минути са почивка и малко свеж въздух между задачите. Вместо да спирате достъпа на всички, защо просто не кажете на Пешо да се съобразява и да се ограничава, пък ако не слуша да го изгоните? Защо е нужно въвеждането на политика заради единствен случай?

От другата страна стоят едни хора които мразят уличните кучета. Били са ухапани по веднъж или просто се дразнят от мръсотията им, та затова не искат и да чуват за закони и прочее за тяхното спасяване. Мразят всякакви защитници на животните заради уличните кучета. Тази омраза се прехвърля и върху природозащитниците като цяло, пак заради уличните кучета. Оттук става една размяна на емоции и реплики, която не само че не помага на никого, а даже напротив – дава материал на медиите и отвлича вниманието от сериозните проблеми на обществото.

Колкото и всички да си мислят, че емоционалността е положителна черта за народа ни, в голям процент от случаите аз мисля обратното. Първичните реакции са лоши. Те говорят за неконтролиран инстинкт у човека, нецивилизованост и липса на желание и способност да се прояви разум и мислене.

Така че спрете с безмислените каузи. Спрете с поканите за събития, които не са интересни за никого, а само създават внимание. Спрете да се държите като тъпа медия и помислете малко преди да реагирате емоционално. Да живее златната среда и нейната липса в нашата мила родина.

Снимките са от Дневник, фотографи съответно Красимир Юскеселиев и Николай Дойчинов


hubavica.jpg

Да се разберем отсега

hubavica hubavec

До всички хубавци и хубавици.

Иде лято. С това глобално затопляне още Май месец ще става за море, така че време няма никакво. И ако ми се размотавате така като зимата с некви дебели якенца и палтенца няма да стане. Зат’ва се фанете у ръце и се направете да изглеждате манияшки. Не искам обикновени прически. Не искам обикновени тениски, още по-малко обикновени очила и обувки. Искам мода!

На Преслава как не и е студено зимата и си носи марковите роклички, а? И вие можете, сигурен съм. Така че отсега да се разберем. Всички до един почвате с фитнеса от утре. Всички до един сменяте гардероба от утре. Молове нови колкото искате, така че да не чувам оправдания. Аз не разбирам много и не знам тая година дали на мода ще са бъбреците или имо (на латиница emo) прическите, но оставам избора на вас.

Марш на шопинг отсега, за да сте неотразими. Да не се караме, окей? За справки – наръчник на хубавеца и наръчник на хубавицата. Ако има въпроси – шоуто на Азис, Планета и каквото друго там има за пример по телевизията. Айде и да не чувам оправдания.


Пиано импровизация в ChatRoulette

Виждали ли сте chatroulette.com? Ако не сте, защо не сте, а? Ми кво да ви кажа, една много страхотна идея която свързва на случаен принцип 2ма човека с микрофон и уебкамера. Пълно е с идиоти които просто показват гениталии, но от време на време наистина човек може да попадне на нещо интересно, смешно и приятно. Като този тук левент например:


dnesBG.png

Статия от BBC News дословно преведена в Днес.БГ

НОВО: Още 3 картинки с недоволни коментари към статията:

dnesBG4 dnesBG5 dnesBG6

Ровя си из фейсбук днес и намирам линк от приятел към статия от BBC News за обслужването в Париж. Добре написано, още повече, че съм съгласен напълно и имам подобен опит от своите преживявания в Париж. Отварям малко по-късно през деня Днес.БГ и гледам същата статия, напълно дословно преведена, без да се посочва нито източник, нито автора. Логично, публикувам коментар, който посочва истинския източник и линк към оригинала. Една минута по-късно коментара ми е изтрит и не мога да публиквам нови. Но тъй като аз като един по-често-от-обикновено-съмняващ-се-в-нещата българин си помислих, че това ще стане, си направих скрийншот тъкмо преди да го изтрият.

dnesBG

Ето и скрийншот след като моя коментар беше изтрит:

dnesBG2

dnesBG3

И така, от днес аз спирам да чета Днес.БГ. За вас не знам, ако искате продължавайте. Пък ако искате покажете този фарс на колкото може повече хора.


13 Години

11January1997

Сигурно сте чели много за историята на българската демокрация. И аз съм чел. Хубаво е да се чете. Хубаво е да има съвестни хора, които се интересуват от историята на родината си, остават в нея и не емигрират, въпреки примера на по-голямата част техни сънародници на същата възраст. Аз останах в България. Не питайте защо, това е тема на друг блог пост, а и отчасти вече съм писал за това. Това, за което искам да пиша днес е моят първи спомен за промените.

Въпреки че съм роден през 1984, не си спомням много. Или поне не си спомням 89-та. Не си спомням скандалните избори, спомням си само плакатите и пеенето на “45 години стигат, времето е наше.” Моите спомени започват по-късно. И времето което най-добре се е запечатало в мозъка ми е 1997. Днес е 11 Януари, 13 години по-късно. Дори през 2007 не ми направи впечатление медиите да пишат много за тогавашните събития, въпреки кръглата 10 годишнина. Днес също няма много. Има Борислав Борисов.

НОВО: Днес намерих този разказ на Димитър Петров, който споделя своите преживявания от тогава. Хубаво е.

Моите спомени обаче също ги има. И няма да си ходят скоро, може би никога. За мен 10 и 11 Януари 1997 беше период, в който осъзнах действителността. Тази дата беше момента, в който за първи път разбрах много от разговорите с родителите си, разбрах песимизма им, разбрах защо хляба се уважава, а не се изхвърля. Просто ми се ще да се помнят такива моменти. Ще ми се да се ползва спомена за тях, когато за малко излезем от релси и се питаме защо правим всичко. Наистина е полезно човек да се замисли за това какво е ставало тогава, за да осъзнае защо продължаваме да се борим и днес, защо не емигрираме и защо има смисъл да не се предаваме.

А за тези от вас, които се чувстват с малко замъглена памет или не са преживели събитията от 10-11 Януари 1997, ето малко контекст: http://www.youtube.com/watch?v=VUacgOhFERA


Резолюции – Мезолюции

NYResolutions

От тези новогодишните, дето всеки си ги мисли, пише на листче, после пъха листчето в едно чекмежде и го забравя. При това не го забравя само до следващата нова година, ами даже завинаги. Моето последно листче беше електронно та случайно се сетих да видя какво съм изпълнил от плановете начертани за 2009. От 6 неща в списъка – 3 наполовина. Това не знам дали се брои, а и не ме интересува.

Интересува ме обаче това, че 2009 беше една от най-яките години в живота ми. Емоции на кило, за първи път сноуборд, един “леджен…уейт фор ит… деъри” рожден ден. Дори да искам да изброя всичко яко дето се е случило не мога. Освен товя тия списъци депресират. Особено ако само си ги пишеш и не ги изпълняваш. Мисля си, че 25 години е твърде ранна възраст, за да е възможно човек да иска еднакви неща в началото на годината и в края и. От онези 6 прословути мои мисли, сега за 2 въобще не ми пука, честно.

Така че за 2010 няма да си правя списък. Това няма да ме спре да си я направя още по-добра и от 2009. И като гледам колко са апатични, не-оптимизиращи и малко тъжни хората около мен и в България по принцип, освен да взема да направя и тяхната 2010 по-яка, а? Мда, съжалявам ама нищо друго не остава. Отивам да творя щастие.


Вече сме в Twitter

twitter-logo

Като всички известни и напреднали хора, разбира се. Можете да ни следите (nalivenbozdugan), само гледайте да не прекалявате.


Пост-комунистически бизнес

BT

Замислям се понякога за разликите в българския бизнес веднага след промените и сега. Огромни са. Не знам, обаче, кога е било по-лесно – тогава или сега. В днешно време капитализма е толкова дълбоко навлязъл в България (и толкова дълбоко излязъл в същото време), че трябва да полагаш всички усилия, за които само си чел в интернетя или си гледал по телевизията. Клиента винаги бил прав, не знам си какво… Ама… как така прав… ние не сме свикнали така.. Когато почнахме магазинера винаги беше прав, не клиента. Той криеше оскъдните стоки за познати под тезгяха и ако не си му приятел оставаш с празни ръце. Особено ценна беше каймата дето идваше веднъж в седмицата. За коли, мебели и електроуреди няма да говорим.

Трябва пък и име на бизнеса да си измислим. Какво име, преди на хранителен магазин „Роза”, нелегално построен на детската площадка зад блока му викахме „Караваната”. Не за друго, а защото беше…. каравана. Правеха кафе за майките-кибици дето прекарваха по цял ден там и продаваха от ония цигари BT. Бяла кутия със сиви райета, надписа тъмно син със шрифт подобен на Times New Roman (като на картинката).

Другите магазини и заведения в квартала обикновено ги наричахме по цвят според боята, защото беше най-лесно за запомняне. Розовото, Жълтото, Лилавото. Имаше и по-креативни имена – Стафидката (едно мазе на панелка преструктурирано в сладоледаджийница-кръчма), Шатрата (една космическа метална постройка която наистина изглеждаше като шатра). Сега се сещам всъщност за един хранителен магазин в гараж, който си беше измислил сам име – Борус. Спомням си го с това как един циганин си купуваше сирене. Имаше във витрината едно парче около 300 грама, той искаше половината (5-6 хапки), а лелята му обясняваше, че не може, щото останалото никой нямало да го купи.

Чудя се дали тези народни имена са по-добри от днешните така старателно измислени от „новите” бизнесмени. Попаднах вчера на току-що оповестената услуга за онлайн бекъп – Путьо. Не е българска, но пък името е номер едно.

Липсват ми старите имена. Липсват ми и ламаринените гаражи на паркинга пред блока (само бате Боби имаше такъв). Липсва ми свободното време след училище, което можеш да прекараш по ливадите или в едно опушено стайче метър на 3, учейки фатали на Mortal Combat пред жетонките. Ама това е положението. Сега сме големи и трябва да работим, за да живеем. Или… просто да работим.


Дразнещи банери за справяне с наднорменото тегло

Преследват ме. Навсякъде където може да има рекламен банер на мен ми се пада такъв за справяне с наднорменото тегло. Дори да не ми вярвате, не съм дебел и не се нуждая от загуба на килограми. Но по-дразнещото нещо в слулчая е, че снимките са толкова нереалистични, че само едно дебело дете-отличник би кликнало. Кажете според вас дали има нещо общо между човека преди и след на следните 2 банера:

obesity1 obesity2