Десети Септември

red-star

Вчера беше девети. Честит девети септември! За някои честит, за други проклет. Аз имам някакъв фетиш към българския комунизъм, но не е никак сериозен. Фетиш, колкото да се интересувам от събитията в първите години от моя живот и 40тина преди това. Но далеч не съм комунист. Напротив, осъждам повечето действия като абсолутно неморални и ненормални.

На 10 Септември 2009 година се замислих за много неща. Обикновено мисля за много неща, като минавам покрай някой хранителен магазин. Не знам защо в България хранителните магазини продават всичко. Не само храна, но и ел. крушки, батерии и маркова водка. Като мина покрай някой малък хранителен магазин, усещам миризма на нещо между хляб и прах за пране. Именно тази миризма ме кара да се замислям за много неща, и точно това стана и днес.

Нещата за които се замислих са:

- Защо трябва да има хейтъри? Познавам много хора, които през по-голямата част от времето плюят някой или нещо. Абе харесвайте си ги тези iPhone-и, нищо против нямам, ама защо псувате останалите смартфони? Понякога това е несериозно и с цел да се поведе смешен или развлекателен разговор. Понякога обаче е сериозно и тогава е лошо.

- Защо сноуборд екипировката в България струва 3 пъти колкото тази в Щатите? Нямам отговор на това, може и да има икономическа причина. Само недейте да критикувате пак България и да казвате, че в тая държава нищо не става – търговците са виновни за надценките, не държавата. Дон’т би хейтин.

- Защо хората могат да споделят съкровени лични неща във Фейсбук и Туитър, но не и на кафе, когато се видят с приятелите си? Тези социални мрежи наистина се отразяват зле на стария но толкова по-ефективен и интересен начин на общуване – говоренето. Обаждайте се по-често на приятелите си вместо да им пишете по стените. Също така излизайте по-често.

Аз съм доволен от моя девети. Дано и вие сте останали доволни от вашия. А, и честито метро!


В Пещера е супер яко

peshtera

Не бях ходил в Пещера, ама хич никога. Знаех я само от името на винпрома. Еми Жорката е оттам и ме покани да му ида на гости. Прекарахме си много яко, бру-тал-но.

Тръгваме ние в събота сутрин, забихме по един сандвич от най-якото място на магистралата евър – “При Роси на сладка хапка.” Минава се през Пазарджик, но там не е яко, защото имат затвор. Пътищата са зле, сигурно защото като бягат затворниците ги гонят с танк и той разказва играта на асфалта с веригите. Всъщност си говорехме, че в България умни затворници няма и не могат да организират бягство, така че може би причината е друга. Това обаче е друга тема.

Сегашната тема е, че Жорката има най-яката къща в Пещера. А там къщите всички са яки, повече от тези по другите градове. Сигурно защото хората са мераклии и искат да си пият невероятните количества произведен алкохол на хубаво. Освен алкохола, в Пещера е развита и обувната идустрия. Билбордите с реклами, които не са за обувки, са ги забранили с наредба на кмета.

Също така на Жорката брат му е супер пич. Беше сготвил най-яките пържоли, за да се насвиним когато пристигнем. Взехме го тоя як брат с приятелката и марш към пещера Снежанка. Тя е известна с многото комари на входа и това, че вътре има много вимета. Толкова много, че цяла една зала са кръстили на тях. Има още Дядо Мраз, баби с деца, една безформена риба, пингвин, и още много много други неща.

След пещерата минахме през Батак и видяхме известната църква, отидохме до Цигов Чарк, пихме минерална вода и ядохме таратор. Ходихме до стената на язовир Батак, защото там е красиво. Като цяло язовира е много красив, пък и уцелихме едни редки облаци, през които слънчевите лъчи падащи към язовира бяха невероятни. За справки – Фейсбука на Жорката.

Много се уморихме, но пък аз останах много доволен. Вечерта прекарахме отново в Пещера. Беше много топло и нямаше какво друго да се прави освен да се пие. Ще пропусна с подробностите около това събитие, само да кажа, че кмета е подписал и една друга наредба – в дискотеките след 1.30 задължително се пуска само чалга. Там където отидохме си спазваха наредбите примерно. Нощта свърши късно, имаше водки и малолетни ученички, но ще спра да разказвам, за да не ни осъдят и да ни пратят в затвора в Пазарджик.

Не знам как, но все пак успяхме да се събудим по обяд и да се върнем в София. Аз само можех да си хвърля един душ и да дочакам 11, за да си легна. Мерси, Жорка, шестица.


Ревю – Grooveshark

gsLogo

НОВО: След като написах поста пичовете от Grooveshark изцяло смениха интерфейса и сега вече наистина къртят мивки. Добавих няколко картинки от новия, можете да ги разгледате накрая на поста.

Имах една колекция от MP3-ки вкъщи, свалях си нови и бях щастлив собственик на MP3 плейър, докато не почнах работа. Тогава нямаше как наведнъж да си пренеса колекцията до офиса и да слушам там, та се задоволявах с радио.

Другия ми проблем когато слушам музика (а аз слушам много, един такъв меломан съм си), е че рядко се появява някоя нова група която да ми хареса. Т.е. музиканти има, но аз не знам за тяхното съществуване, въпреки че е много вероятно да ми допаднат.

Тези два мои проблема вече си имат решение, което се казва Grooveshark. С една дума това е уеб приложение, през което може да слушате всякаква музика…. безплатно. Правите си акаунт… търсите песни, подреждате ги в плейлистове, гласувате за тези които ви харесват, търсите в плейлистовете на други потребители, добавяте приятели с подобен на вашия вкус, използвате Autoplay, за автоматични плейлистове с подобни песни на тези които слушате… и много други неща.

Общо взето преди да почна да ползвам Grooveshark бях намерил една търсачка наречена Audiolizer. Тя обаче практически търсеше песни само в YouTube, и когато оттам махнат даден клип заради авторски права ставаше пак неприятно. Освен това потребителският интерфейс беше на светлинни години назад. Grooveshark е изключително лесен за ползване. Освен това няма махане на песни… поради простата причина, че пичовете имат договори с различни студия и им плащат за използването на песните им на сайта, или за доказани нарушения на права.

Общо взето това за мен представлява идеалното въплъщение на Уеб 2.0 в музикалната индустрия и е пример за нещо, което може да я възроди като цяло.

Не намирате вашата песен (случвало ми се е само веднъж)? Ами може просто веднъж да я качите като MP3 и след това цял свят да я слуша. Наистина мисля, че имат бъдеще, заради бизнес модела, който са избрали, освен това техническата имплементация от гледна точка на крайния потребител е ако не перфектна, то много добра.

Не бих се изненадал ако след 10 години свалянето на музика се е превърнало в отживелица, и всичко е стрийминг. Grooveshark определено имат голям напредък в тази посока. Ако можех да го синхронизирам и с MP3 плейъри за случаите когато съм в движение, бих зарязал всякакъв друг инструмент за слушане на музика. Хвърлете му един поглед, струва си. Ето и няколко скрийншота:


Виц

Един Българин, един турчин , един Американец и един Французин стояли на покрива на един небостъргач. Трябва да направят нещо значимо за Родината си.
Американеца скочил и казал да живее Aмерика.
Французина скочил направил салто и казал да живее Франция.
Българинът бутнал турчина от ръба и казал да живее България!

Коментар: Това е виц. Трябва да е смешно, а не сериозно. Трябва да е модел на поведение, от който да бягаме… смешно. Смеха е емоция… както тази, която ви кара да мразите турското… Не разум, емоция. Любовта и омразата също са емоции… едната градивна и хубава, другата деструктивна и лоша. Нищо лошо няма в емоциите… напротив… но когато се използват за взимане на решения изискващи разум, нещата се объркват. Много. Ура за деструктивните емоции… май само такива ни останаха.

Честито на повечето българи – вие живеете в един виц!

П.П. Контекста и вица са от статия на Капитал, която може да прочетете тук.


Мегафен с мегафон или един волейболен морски уикенд

Да живее Wizz Air. Продават хората самолетни билети от София до Варна за по 50 лв (и в двете посоки) ако си ги запазиш 2 месеца предварително. Еми аз си запазих. Защото знаех, че ще ходя да гледам волейбол, не за друго. Петък сутрин за час и половина до Варна, включително чакането на летището.

Какво щеше да е едно ходене до морето ако го нямаше истинското българско. Запазили сме си апартамент в центъра до общината за 45лв на вечер. Хол, 2 спални и баня. Като разбира се тук трябва да споменем обстановката в моята спалня, все пак аз съм човек, който много държи на комфорта. Без плаката на Rihanna на едната стена и календара на Берое за 2008 на другата, не мисля, че щеше да е същото. Това допринесе много за моето морско настроение и направи престоя ми неповторим. А да, имаше и едно тъмно помещение с щайга компоти (без да сме ги поръчали, представяте ли си).

Слънце, плаж, вода, жени по бански, стига гледки селскостопански. Така де, какво друго да прави човек през деня. Това до към 4:00, след което разбира се идва волейбол в Двореца на културата и спорта. До там директно от плажа с автобус номер 8. Като подминахме залата и спряхме на спирката един чичак, софиянец май, се разочарова, че ще трябва да походи 50 метра и веднага заклейми Варна като не добре устроен град. Нищо, че булевардите имат кръпки, но не и дупки и нищо, че се стига до летището за 10 минути от центъра с такси.

Водещ на “волейболната фиеста” беше неоспоримият талант DJ Теди Джорджо. Раздаваше награди на поразия, защото явно реквизита дошъл много и спонсорите решили, че им е ненужен. Топки бол, както и мегафони. “Мегафен с мегафон” беше името на играта и трябваше да нажежиш публиката до червено, за да спечелиш бленуваното устройство.

“Къдееееееее е наааааааай шумнооооооооооооооооооо?”

Нашите взеха, че измъкнаха 3 гейма и се прибрахме доволни. Вечери-мечери, след това бар (защото във Варна няма квартални дискотеки с яка музика, каквито търсехме, а в 4aspik беше много голяма опашката).

Познайте какво стана на другия ден. Плаж, манджа, и…. you got it! Волейбол….. с DJ Теди Джорджо! “И сега…. играта с големите награди от Булстрад….. Мегафееееееееееен със мегафоооооооооооооооооооооооооооон”

“Къдееееееее е наааааааай шумнооооооооооооооооооо?”

Както и предния ден, в неделя също трябваше на българския химн да вдигнем цветните листове оставени по седалките и да направим в цялата зала един голям трибагреник, както следва – “червено, зелено и бяло.” Не знам дали защото Теди не можа да нажежи публиката до червено или защото са слаби, но нашите волейболни национали паднаха след ужасна игра срещу Япония.

След един разговор с местни приятели се разбра, че във Варна наистина нямало от кварталните дискотеки с яка музика. Едно минало лято бях ходил в Тра-ла-ла, защото като попитахме охраната казаха, че пускат всичко. От това всичко, дето е 30 песни чалга и 3 други някакви, на които даже те е срам да се забавляваш и танцуваш, защото всички останали в дискотеката застават мирно и те гледат странно. Дори мацките по баровете, които до преди 2 минути са въртели бесни кючеци. “Тия пък какви са, каква е тая музика !?”

Е, минахме пак с по едно питие на спокойствие и отидохме да почиваме. На следващата сутрин подранихме за самолета вместо да се наспим, защото някак си бяхме разбрали, че е в 7, а не 8.30. Благополучно пристигане в София, където вали и духа като за Октомври, а не Юни. Марш на работа и лека седмица. Оценка на уикенда – 6+


Следващият Google

Моят гениален разум преди време роди една статия, която е публикувана в БГ Репортер. Аз обаче така и не дадох линк тук на блога, та по-добре късно, отколкото никога. Ето:

Следващият Google


predi.jpg

Избори за Европарламент 2009

Този пост няма нищо общо с резултатите, нито с политика, въпреки че ми се иска да кажа много неща. Та. Ето как Дневник отразяват края на вота. Направили хората графика, от яките:

Тук

Обърнете специално внимание на Синята Коалиция и НДСВ. Дотук всичко наред. Ето сега картинката и при 100% обработени протоколи:

Тук

Ха сега вижте пак Синята Коалиция и НДСВ, както и техните бройки спечелени мандати. Как така с по-малко проценти се печелят повече места, аз не знам.

Ето отдолу и 2те картинки както ги виждам аз, да не хванат пък да ги оправят като напиша поста.

predi

Sled


robbermg.jpg

По истински случай

robbermg

В неделя цялото семейство отиваме на гости на баба и дядо. Прекарахме там известно време, като аз в един момент взимам колата и изчезвам за един час. Връщам се, за да взема всички и да си ходим. Баба и дядо живеят кажи-речи само в една стая от цялата къща, и по навик като ходим на гости си оставяме връхните дрехи не на претрупаната закачалка в тяхната стая, а в спалнята. Та връщам се аз, засичам се с брат ми на стълбите – той отива към гаража. Влизам в спалнята да си оставя якето и виждам някакъв непознат тип на средна възраст, който е застанал в една ниша зад гардероба. Пауза 3 секунди, в които осъзнавам какво се случва. Той почва да ми говори, че някакви цигани го гонели и се скрил в спалнята на баба ми и дядо ми, познавал ги. Опитва се да ме убеди, че нищо нямало да вземе и излиза на терасата на спалнята, може би с цел да изчезне оттам (действието се развива на 1вия етаж). Терасата обаче е остъклена и гледа към гаража, та вижда, че няма да стане и тръгва да излиза през вратата на спалнята. Аз някак си се опитвам да му препреча пътя като го бутам и той ме бута, нашите излязоха от стаята където живеят баба и дядо и стана ясно, че никой не го познава тоя човек. Хващам го и се опитвам да го държа на място, като през това време съм казал на майка да звъни в полицията. Човека се изплаши ужасно, почна да нервничи и да се съпротивлява още повече, като в един момент за мен беше невъзможно да го държа, бутна мен и баща ми, и изчезна през входната врата. Цялото това действие се развива за 2-3 минути. Майка ми е  вече 5 минути на телефона, от полицията и казали да изчака и слуша как 2ма полицаи си говорят по радиостанция за нещо, нямащо никаква връзка с подадения от нея сигнал. Мъжа избяга, аз не го гоних изобщо, майка ми затвори телефона и случая приключи.

По какъв друг начин можеше да се развие:

1. Мъжа да не е набит чичко на около 45, а хлапе, което аз да мога да задържа докато дойде полиция (с техните темпове може би поне половин час)

2. Мъжа да си е същия, но професионален крадец, а не аматьор. Да ми вкара един прав в лицето и да избяга пак. Или да е въоръжен.

3. Брат ми да дойде от гаража малко по-рано, да го хванем двамата тоя и пак да го държим докато дойде полиция.

За щастие или не случката приключи без инциденти, освен една изплашена баба. Кофти ми е, че не е на топло пича, кофти ми е и че се случват такива неща изобщо. Не знам дали да се радвам, че никой не пострада, или да обвинявам полицията, че не реагираха веднага. Ама дори да бяха дошли малко по-късно, аз нямаше да мога да дам подробно описание. Мъж на средна възраст, нисък и набит, с прошарена коса, черно шушляково яке и черен панталон. Направете ако можете портрет по това описание и се пазете от тоя човек. Или кажете на бабите си да заключват входната врата по всяко време.


lab.jpg

Как да се спасим от кризата? Спрете на децата компютрите.

lab

Чета днес, че МОН няма да купува нови компютри за училищата през тази година. Пуста криза, уж нямаше да се отрази много на България, но пък дойде и сега няма да дадем нова техника на учениците.

Като няма пари се съкращават разходи. Трудното решение е какви точно разходи да се съкратят. Тук има 2 вида хора: такива, които съкращават от всичко, което не води до преки резултати, и такива които правят едно смислено планиране на това какво е необходимо за да продължи прогреса дългосрочно.

Познайте нашите депутати от кой вид са? Образованието не носи преки резултати, така че им спираме кинтите. Вместо да има всяко дете компютър, ще ги оставим на учителите. На тях като им е писнало от тези учители, почват да бягат от час и да не учат. Завършват, стават гамени. Ние се кахърим колко е зле новото поколение. Новото поколение започва да работи, ама като не са учили, работят за мизерни заплати в мизерните сфери от икономиката. Растеж няма, висококвалифицирани кадри няма. Българските фирми, като не могат да намерят хора, не могат да навлязат и на големи пазари. Плащат по-малко данъци. Държавата остава с по-малко пари. Като не достигат пари се съкращават разходи. Намаляваме парите в образованието. И така до безкрайност.

Ясно е, че младежите не учат. Ясно е, че са им интересни дискотеките, музиката, игрите. Едно време в комунистическия строй това се поправяше с биене през пръстите, респект от учителя и заплахи за изключване. Сега тези неща не вървят, защото го няма строя. Нямат тежест заплахите и наказанията, защото децата живеят в "демократична" държава, имат избор и го осъзнават. Чудя се само защо вместо при промяна в средата не се промени и образованието, ами се опитваме да го направим като по старому и като не проработи обвиняваме децата. Децата са клиенти. Ако те бяха възпитани и образовани, та да стоят мирно и да слушат нямаше да има смисъл от училище. Така че, вместо да се оплакваме и да тъгуваме по старото, да се променим и адаптираме, а? Или пък да стиснем филиите и да живеем с по-малко докато не умрем.

Не знам кое от двете е правилно. Вие кажете.


saroyan.jpg

Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света

saroyan

Това е името на сборник с разкази на Уилям Сароян. Ако все още не знаете кой е той или не сте чели нищо от него, затворете тоя блог или целия браузър направо, и марш към книжарницата. Е, добре де, на работа сте. Ами ето тогава един линк да разведрите малко обстановката, да вкарате малко емоции:

http://liternet.bg/publish18/u_saroian/index.html

Можете да почетете някое разказче там. Добри са. Та думата ми е за автора и сборника, който почнах да чета… за 2ри път след… не знам… поне 10 години. Спомням си, че майка ми беше човека, който ми го препоръча и тогава много му се изкефих. Толкова много, че прочетох книгата за 2 дена и не запомних нищо, само това, че беше много простичка и ведра.

Сароян пише за нещата от живота, без много сложности. Обикновено не чета предговори, този път обаче реших да го направя. Изданието което имам вкъщи е от 1979, предговора написан лично от автора за българския превод на книгата му. Предговор като предговор, пак в Сароянски стил. Това, което ми направи впечатление е как е подписан накрая.

София, 8 Юни 1979г.
Парк-хотел “Москва”, стая 523

Мило. Дошъл до тук човека, американец, в комунистическа държава. Споделям факта с моя съквартирант и неговото мнение беше, че парк-хотел Москва бил щаба на ДС и затова там го били сложили. Сигурно е вярно, иначе с всичката цензура тогава не си представям как са щели да издадат капиталистически писател у нас. Не ме учудва и факта, че този сборник с разкази е подбран. Тоест, няма аналог на английски, а са вадени отделни разкази от различни книги. Дали за да не ги издадат целите, не знам. Не знам и дали Сароян е предполагал какъв е българския превод и дали има цензура. Нищо не знам, само мога да гадая.

Знам всъщност, че до ден днешен пълните книги на Сароян не са преведени на български. Знам и че е много приятен за четене, а за съжаление доста неизвестен в България. Та ако вярвате на един лаик тотално скаран с литературата и четящ за собствено удоволствие, отидете и си намерете нещо от Сароян. Денят ви ще стане по-хубав.