miss.jpg

Абе кога влязохме в ЕС?

miss

Ако отговорим на този въпрос, това означава ли, че сме интелигентни? А ако имаме 2 висши, едното от които Право, и пак не можем да отговорим, това означава ли, че хич не сме интелигентни? Добре де, тогава как да тестваме дали сме интелигентни? Ми как – със SMS-и. Да гласува народонаселението за нашата интелигентност и да претендираме после, че щом 40% ни мислят за интелигентни, значи сме интелигентни.

Знам ли – щом красотата така се преценява, защо не и интелигентността? Всички тези приказки са по повод новата ни миска – Антония Петрова.

То открай време е ясно, че с такива конкурси се правят пари. Проблема е, че вече е много явно и показно. Нямам нищо против организаторите да праскат "тунинговано пернишко голфче втора ръка" (вижте 2рия коментар под статията), имам против, когато е под прикритието на общонационални класации и конкурси.

На всеки чужденец дошъл в България му се приказва как Българките били най-хубавите. И аз като имам гости същото им говоря. Ама сега ме е срам какво ще си помислят ако видят някоя новина за новата Мис България.

А ето го и линка към въпроса за ЕС, благодарение на Марта. Ето и още няколко линка (да не кажете пък, че си измислям):


Български Мисли

В събота си купих „Естествен Роман” от Георги Господинов. Купих си го, почнах да чета и ме налегнаха едни спомени.

Като бях ученик, може би 4-5 клас, се побърквах от четене. Имаше тогава едни списъци с книги, които учителите изготвяха за четене през лятото, защото ще се учат следващата година. Не само че прочитах повечето книги в списъка, ами си избирах и разни, които на мен ми се струваха интересни. Някак си ме кефеше това четене, а същевременно ми беше кофти, защото всички останали приятели в блока го приемаха за ненормално. От съседите имаше може би две деца с някакъв интерес към ученето и интелектуалните забавления, останалите или учеха заради родителите си, или не учеха. Като не учеха ходеха на поправителни сесии. И тъй като е тъпо ти да ходиш на поправителен по математика, а останалите от блока да ходят да ядат грозде по ливадите или да играят карти, ти се правиш на голям и псуваш учителите. След това ходиш да чупиш прозорците на училището, защото тези които работят в него са отнели от твоето свещено време за бездействие.

В една такава среда нямаше как да се чувствам добре, или по-скоро нямаше как да съм себе си. Аз и не успявах, просто приемах че съм различен и чаках да дойде момента, в който ще се събера с хора като мен. За един петокласник тоя момент идва в гимназията. Там все пак хората са умни – всички до един кандидатстват и взимат изпити, следователно няма никакви дисциплинарни изпълнения. Докато дойде за мен тоя гимназиален рай, се ровех в книгите, в един момент открих и компютрите, интернета, та имаше доста „матриал” за четене, учене, мислене.

Това бяха времена когато всичко вървеше зле. През 1997 съм бил точно 6ти клас, и си спомням как се редяхме на опашки за хляб… защото свършваше и нямаше за всички. Аз в един магазин, а брат ми в друг за да вземем повече – не даваха повече от един на човек. Вечер по новините нашите гледаха някакви протести, барикади и през цялото време говореха как в тая държава всичко е по-зле, децата нямат уважение, парите не стигат и интелектуалния труд е все още най-ниско платения от всички видове труд. На майка ми заплатата била някъде към 5 долара. Общо взето за мен ситуацията беше такава: Всичко е зле, децата са зле, ама ще видите вие като порасна, аз не съм зле. Аз уча и ще докажа, че е имало защо да си прекарвам времето вкъщи, а не с камък в ръка зад училището. Абе не може винаги да е толкова зле.

Fast Forward около 3 години. Аз съм или 8ми редовен клас или 9ти. (8ми редовен, за да се разграничи от 8ми подготвителен – тогава гимназистите учеха по една година повече от останалите). Открил съм дискотеките, цигарите, пътуването с автобус до училище, взимам стипендия и имам пари… абе свобода. Учителите са авторитет, но за моя изненада и в гимназията също има гамени. Такива които бягат от часове, ходят на кафе в Строител и общо взето пак имат ученето за нещо ненормално. Тук обаче и аз съм от тях. Някак си не вървеше да продължавам по образеца и трябваше да се търси cool фактора. Иначе си учех де. На всяка родителска среща майка ми се връщаше и цитираше: „Той е толкова добро момче, толкова много знае… ама тия, с които се е събрал…”

Покрай всичко това възрастните пак говореха, че нещата вървят само към по-лошо, че децата нямат ама абсолютно никаква дисциплина, и че няма как да се оправим ако караме така. Баща ми е говорел за емиграция в последните 10 години, но все не го е направил. И той, както останалите и гледал да се махне. Аз, въпреки целия peer pressure, на който съм се поддал в гимназията, пак мисля, че съм доста по-добре от останалите и кроя планове за като порасна. Абе не може винаги да е толкова зле.

Станах студент. Не отидох в Щатите, нито в Германия, както бяха първоначалните планове. Пак учех, не заради оценките. Оценките ги бях изоставил още в гимназията и много не ми пукаше, само гледах да вържа 5.50 за стипендия. Та дали имах А- или B- не беше от голямо значение и в университета. До 3тата година – бригади заради пари, след това мисли за бъдещето, стажове, работа. Завършвам.. почвам работа… и ми е интересно даже. До известна степен съм доволен, че не съм чупил стъклата на училището. Ама покрай мен всичко си е същото. Пак за всеки всичко е зле, пак децата не уважават никого. Приеха ни в ЕС, ама това с нищо няма да помогне, щото ние сме си зле. Можем да ходим да учим из цяла Европа, някъде на половин такса, само с лична карта. Ма кво от това, политиците са корумпирани и няма да гласуваме, щото няма за кой. Дупките по улиците си стоят, ама сега ги забелязваме щото си купуваме кола и караме, а не чакаме 15 години на опашка докато ни дойде реда. И си мисля как всеки ги говори тия неща с най-изявения песимизъм на десетилетието. Хора, абе не може винаги да е толкова зле.

Днес, 6 март 2009. Преди 3 дни беше националния празник. Чух някъде, че не бил истински празник, защото отбелязвал края на Руско-Турската война. Бил подписан договор между Русия и Турция, а България никакъв договор не била подписвала, затова 3ти март не трябвало да е национален празник. Истинския бил 6ти септември. Чета Георги Марков онлайн щото ми е интересно какво е било по време на режима тогава, когато дори не е имало надежда за промяна. И чета следното:

„Днес ние, българите, сме богатият пример за съществуване под похлупак, който не можем да повдигнем, и вече не вярваме, че някой друг може. Ние не вярваме нито в хартата на ООН, нито в международната дипломация и политика, нито в хуманните намерения, нито в сантименталните съчувствия. Ние сме примерът на съществуване без право на избор и понякога се учудваме, че и така може, че и така са съществува, въпреки съзнанието, че сме обречените човеци, чиито сенки са зазидани в стените на нашия затвор.”

Писано е през 1978. Добре де, викам си, през 78ма не сме вярвали, че ще стане по-добре. Не сме вярвали и през 97ма; нито през 2005, нито днес. Въпреки това, за този период е настъпила най-голямата промяна към по-добро в историята ни, може би. Е, кога да повярваме? Кога ще дойде момента, в който ние наистина ще осъзнаем, че има защо да живеем, че има защо да се борим, и че можем да го направим по-добро? Има защо да останем в България, въпреки дупките, въпреки корупцията. Има защо – за да променим това, което не ни харесва. Кога ще спрем да искаме един спокоен живот, и ще поискаме да сме пълноценни личности? Пак ще цитирам Георги Марков, защото не мога да го кажа по-добре:

„Когато аз неволно сравнявам живота на един обикновен западен гражданин с живота на един обикновен българин, струва ми се, че разликата е толкова голяма, че животът на първия може да се представи с проста детска рисунка, докато животът на българина днес е главозамайваща плетеница от символи, абстракции и натура…
А нашите часове са по-дълги от западните, защото съдържат едно огромно и постоянно очакване. Нашите нощи са по-богати, защото освен с мрак ни даряват и с безсъние. Ако западният гражданин познава множество нюанси на седемте цвята на дъгата, ние познаваме великолепно двата най-конфликтни цвята — черното и бялото — във всичките им преходи.”

Хора, абе не може винаги да е толкова зле.


Протести

flickr Чета напоследък доста за организирания протест пред парламента за днес, 14ти Януари 2008, и си мисля. Защо? Какво би се постигнало по този начин? Много хора някак си свикнаха да градим историята на тази страна по улиците. Да се бием, да бием и политиците. Да арестуваме вандали и след това да свалим управляващите, пък после да дойдат други, които пак ние сме си избрали по мирен начин. Две години пауза и пак отначало.

От всичко това достигам до извода, че народа май наистина си заслужава управляващите. Такова ни е мисленето, бе. Искаме емоция, искаме да има виновни на които да се караме. А пък че и следващите ще са такива – много важно – нали пак ще сме недоволни, това искаме.

Има един Бойко, който иска да вкараме повече депутати в европарламента, и винаги първи се изказва за протестите. Защо? Еми как защо – защото още не е заел мястото на тези които иска да свали. Ако това стане да видим дали ще му се протестира. По-вероятно е според мен тогава да бие тези които сега закриля – тези които ще са пред парламента. Не става, бе хора, не и така.

Та аз предлагам вместо да протестираме по улиците да седнем и да помислим. Да почнем постепенно, като примерно не губим европейско финансиране заради корупция, ами го използваме за образование; като създаваме необходимите ценности на децата си и ги караме да учат, вместо да пушат треви и да правят порно в училище; като оставаме в България и допринасяме по свой начин, вместо да избягаме и да загубим идентичността си.

Стига другите са ни виновни. Нека ние правим най-доброто което можем за себе си и останалите, пък нещата ще си дойдат на мястото.

Славо.


Думи, които трябва да съществуват

Скоро видях някакъв сайт, където един пич публикуваше думи, които са измислени и полезни, но не съществуват официално в английския език. С този пост се слага началото на същата инициатива, ама на български. Кирил от доста време е поел по тоя път, затова почваме с някои от неговите измислици и чакаме да се включи с още.

Ето и серия 1:
дивайнер (девелопър и дизайнер в едно), зломби (много тунинговано злобно комби)


Страх… оправдан или не?

Бележка на автора: Този пост трябваше да види бял свят на 8 Август 2008, но поради една или друга причина успявам да го довърша чак сега. Все пак реших да го публикувам.

Катастрофа

Не сме писали от доста време.

Ми лято, купони, жега, работа от време на време… море. Море, да. Ходихме за 5 дни, беше супер яко, пътувахме с кола. Толкова ни беше добре, разходихме се по цялото черноморие. В един момент ми стана малко гадно, че сме там само до петък. Криси трябваше да ходи на конференция в Турция и летеше в събота та ние в петък пътувахме обратно. Цяла България пътуваше в обратната посока – към морето. След 5 дена неспирен купон и плаж не ми беше до цупене ама все пак ми беше тъжно, че свърши. Нищо де, нали пък поне не уцелихме якия трафик и не ми се налага да пътувам сега обратно с всички останали луди. Да, това си казах. На 1ви Август.

И днес се натъквам на тази статия. Събитията се развиват на 2ри.

И се уплаших, хора. Седя си в офиса и настръхвам, прочетох я 2 пъти. 1 ден преди случката съм се осмелил да кача четирима приятели в кола и да пътуваме до морето като аз нося отговорност за това да стигнем и да се върнем. Уверен шофьор съм, но след днес мисля, че няма много да давам зор за каране. Все пак има обстоятелства независещи от мен. Всеки бърза да стигне някъде. На момента. Като че ли ще всички са с убеждението, че ще си пропуснат младините като стигнат час по-късно.

И статистиките за това колко човека са загинали или смачканите коли встрани от пътя не ни плашат, ние сме гъзари и караме бързи коли. До един момент. В следващия или трябва да извадим късмет, или пристигаме… в моргата.

Тъжен пост, извинявайте. Ама пък ми писна. Искам да живея нормално в България и живота ми, успеха ми и щастието ми да не зависят от селския манталитет и обкръжаващите ме абсурди.


Славо.

Добави в свежо


Центъра на вселената, Мики Маус, религия и наука

Днес разбрах, че съм много консервативен. Живея в период, в който глобални и значими промени настъпват за един ден и променят живота на хората; период, в какъвто не са живели родителите ми или бабите и дядовците ми. И все пак, уж съм млад човек по масовата дефиниция, не мога да приема за даденост повечето случващи се неща. Затова си мисля, че съм консервативен.

Мисля си също, че по подразбиране има нации и общности, които също са консервативни. Една такава общност според мен е ислямската. Не всички мюсюлмани по света, а тези които си живеят на изток, в среда коренно различна от европейската или американската. Та оказва се, че всъщност не са консервативни. Или по-скоро това което до днес аз мислех за консерватисъм е било нещо друго – религиозност, понякога граничеща с фанатизъм.

Може би вече се чудите какви са тези мисли дето ми минават през главата и защо пиша такива глупости. Ами да ви дам една статия, на която попаднах днес, и да цитирам:

В наше време в исляма се наблюдават различни позиции, тълкувания, становища по политически, научни и други проблеми, между които и най-странни, като това на духовника Юсуф Карадагоглу. Според него, науката разполагала с доказателства, че центърът на Вселената е в Саудитска Арабия, поради което часовият пояс от Гриниуч трябва да бъде заменен с нов и той трябва да започва от свещения за мюсюлманите град Мека. На това, повече от странно мнение, може да съперничи предложението на мюсюлманския духовник от Саудитска Арабия Мухаммед Мунаджит, според който героят от детските филми Мики Маус трябва да умре, тъй като бил един от воините на сатаната, бил дяволско същество и въздействал изключително отрицателно и зле на деца. Духовникът не посочва как може да стане това, но сигурно Мики Маус ще бъде прокълнат и обявен за мъртъв.

Невероятно! Струва ми се вече, че живея в роман на Дан Браун. Открай време си мисля, че въпроса за сходство между наука и религия е спорен, с дълбока история и много различни мнения. Не бях виждал обаче реален пример за опит да се обоснове научно откритие с религията. Всичко това ме кара да мисля, че радикализма става все по-популярен и че с цел да възвеличим религията и да накараме всички да станат религиозни можем да си служим с всякакви средства. Дори в модерно общество като нашето да свързваме явления с религията, и да твърдим че са дело на Бог, въпреки че очевидно това е глупост.

Не знам доколко има хора които мислят, че това е сериозно, не знам доколко е редно държавата Турция да забрани YouTube, да забрани и Blogger.com, и след това да претендира за членство в Европейския Съюз. Все пак щом всичко е дело на Бог, и всичко произтича от религията, защо да го крием? 

Все пак знам, че и нашата държава не е цвете за мирисане. Но предпочитам тези които ме управляват да крадат от парите които им плащам, пред това да ми спират достъпа до информация. Парите ще ги преживеем, просто поредното необходимо зло. Но ако това е единствената цел на управляващите аз съм доволен – поне не биха ми променили мисленето и не биха ми взели свободата.

Та консервативен съм хора, не мога да приема много неща напоследък. Не знам и какво ще стане със света след 1-2 века, когато числеността в различните общности ще е толкова променена, че едва ли ще има човек със здрав разум, който да има куража да въстане срещу глупостта. Просто се надявам и се опитвам да направя света по-добър за тези които ще живеят след мен. Съветвам и вие да пробвате, а не да се оплаквате и да търсите оправдания защо нещо не може да се направи. Всичко може.


Славо.


#4 – The daily мрЪн

Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител – “модерните” тоалетни

Ей, т’ва модерните тоалетни са голяма работа. Къде останаха дните, когато ходехме на тоалетна във външния кенеф. Сещате се, оня без седало и с адската дупка. Помня периода, в който живеехме на село. Чувствах се като Индиана Джоунс, когато ми се налагаше да ходя на тоалетна посреднощ. 100 метра изпълнени с препятствия и емоции - кокошки, телета, кучета, лайна(животински разбира се) етц. Ключа за лампата на тоалетната беше в къщата. Предвидливо бих казал, щото като грейне онзи ми ти кенеф, няма начин да не го намериш в тъмнината. Едни се ориентират по луната, а аз по лампата в кенефа. Та…ча’й че се отплеснах носталгично…

Отивам аз вчера на изпит по математика в една нова сграда към университета. Всичко чистичко, модерничко, направо свети. Имах 30 мин. преди изпита и си викам, дай да пийна едно кафе. Не знам за вас, ама мен кафето ме прокарва (кара ме да акам). Та има няма 5 мин. след кафето и ми се налага да разтоваря самосвала в тоалетната. Запътвам се и на 1 метър от врата на тоалетната забелязвам, че осветлението се включва само. Викам си, ей т’ва модерна тоалетна, със сензори(ако не се сещате още, погледнете автоматичните врати на ОМV например). Избирам си кабинка и влизам…Върша си работата, бийбоксвам си….и в един момент осветлението изчезна. Явно като не мърдаш и се гасят автоматично.

А ся де! Дееба сензорите, дееба!  Аз, с мръсен гъз стоя на тъмно в кабинката. Взех да махам с ръце над кабинката, белким ме засече някой сензор. Тц! Изглеждах като YMCA танцьор със смъкнати гащи. Не знам за вас, ама на мене за първи път ми се налага да си бърша гъза на тъмно. По прицип, като спре да има ако по хартията, значи съм good to go! Ама в тъмното не мога да реша кога  да спра. То пък една гадна хартия. Като шкурка. Стъргах като дърводелец. Направих си аналния отвор на нищо. Както и да е!

Вдигнах си гащите, турих една благословия на държавата, президента, премиера, университета и архитекта и отидох да правя изпит. Следващия път отивам с миниорска каска.

К4


Каква хубава татуировка…или как един комплимент може да бъде разбран погрешно

В навечерието на Великден решаваме да се дръннем в една от местните дискотеки (да, традициите не са това, което бяха). Седнали на бара, поръчваме, пием, нищо неприлично. В един момент барманката се завъртя с гръб към нас и се наведе. Както подразбирате, известна част от кръста и се оголи и видяш нещо наподобяващо на много красива tribal tattoo. Фен съм на такъв тип татуировки и…а като споменах татуировки,  на 3 и 4 май ще се проведе “Осми Национален Tattoo Fest”, на който мисля да отида. Та, back to the story, гледам кръста на мацката и “идва ми силата от глупости, познай защо!”.

Аз: Дени, много яка татуировка имаш на кръста. Tribal ли е?

Дени(барманката): АаАаАаА, пак ли ми се виждат гащите, бе…

и взе да си вдига дънките.

В този момент целия бар туш на земята от смях. Тези, които не паднаха, доубиваха останалите, за да не се мъчат. Добре, че Денито е свестен човек и не се обиди, даже почерпи шотче.

Ето как, драги ми Смехурко, един комплимент, колкото и непретенциозен да е, може да бъде не това което си имал впредвид., може да ти докара шот и малко зачервени бузки.

Баа Цуцуана! (К4)

*снимката е от Уикипедия


#3 – The daily мрЪн

Безкрайна серия от блог постове, посветена на нещата от живота, които ме дразнят или казано накратко – журнал на мрънкача.

Дразнител: кокошките

Вчера гледах “Това го знае всяко хлапе” и въпроса беше следния:

Как се нарича група от делфини?

Отговорът е: стадо, но не това е важното. Важното е, че въпросът ме накара да се замисля върху един фундаментален въпрос. Аз, като отколешен фен на кокошката, още от времето на “6 кокошки съм заклала” и това, че петела на баба ми взе филията преди 15 години, се зачудих как се нарича група от кокошки? Не се заблуждавайте, отговорът не е толкова лесен. Питал съм доста народ и никой не можа да ми даде отговор, в който е100% сигурен. Ето малко от вариантите, които циркулират:

ято кокошки, стадо кокошки, пасаж кокошки, параграф кокошки, секта кокошки, групировка кокошки, клика кокошки…

Нито едно не ми звучи като изчерпателен отговор. Като се замисля, кокошките са едни доста проблемни същества. Освен, че не са групари по природа, все още не може да се реши дали кое е първо: яйцето или кокошката. Да бяха изчакали да отговорим поне на въпроса с произхода, преди да ни замажат с групарския.

К4


Буболечка кючек

От известно време се опитвам да измисля някаква идея за бизнес в България, която би донесла приходи. Всичко, за което се сещам беше някак си неприложимо за нашата мила родна страна. Днес обаче осъзнах истината.

Най големия проблем на България според мен е простотията и корупцията. Сами по себе си тези 2 неща пречат на бизнеса. Аз обаче осъзнах, че също така пораждат една възможност – възможност за забогатяване чрез критикуване на самата простотия. Много хора се възползваха в последно време. Има такива абсурди, че се навъдиха какви ли не телевизии, вестници, списания, онлайн медии, съветници, гадатели, ясновидци и професионални шоумени, които се правят на идиоти осмивайки българската простащина. За пари.

Понякога ми се иска да имам малко свободно време, та да си впрегна мозъка и аз да измисля нещо такова, че да ми се чудите на акъла. Да живее най-доходоносния български бизнес. Да живеят и сценаристите на Слави.

Скакалец и молец, торен бръмбар – вдовец, паяци, папатаци, пеперуди, други буби, комари, акари, дървеници, къкрици… ах… буболечка!

[youtube=http://www.youtube.com/v/XZ7uY0OUfss]