Наливен Боздуган

Оставихме Мила да си лакира ноктите в предишния пост и коментарите към него. След 2 водки и 15 минути свеж въздух единствения въпрос, който ми се върти в главата е защо Мила си лакира ноктите (както повечето жени), а мъжете не. Също така защо Рик Гомес обича да играе електронни игри (както повечето мъже), а жените не? Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния! (между другото това е четвъртото чудо на цивилизацията – нота бене).

Иска ми се да имам web cam. Имам, ама е в една друга стая пълна с разхвърляни чехли по пода и спящи родители. Ако имах web cam щях да снимам две плюшени играчки и да ги пусна като ботове в някой онлайн порно видео чат. Напоследък има едни такива таргетирани реклами на подобни неща с текст от сорта на “Find a partner for sex in Blagoevgrad!”. Та ако бяха сложили на картинките плюшени играчки или някакви хентаи мацки щяха да ме привлекат с абсолютно същия успех.

Искам също така да си обогатя БГ речника, че нещо забелязвам ми е обеднял. Хубави думи като ticket и approve вече нямат аналог при превод, поне при мен. Лошо! Мога да си инсталирам някой Фейсбук апп и да установя каква ми е “картинната самоличност”. Мога и да умра от чувство за несвършена работа и да си го изкарам на Сергей Иванов в следващия живот. Но не искам. Искам да си пиша постове в блога след една добре прекарана вечер/нощ, да си имам чувство за несвършена работа (ЕДНА дума за това трябва да има в българския), и да се радвам на приятелите си, на направените неща и на сбъднатите мечти. Искам и да се науча да слушам сърцето си поне 2 пъти по-често отколкото сега. Това би било най-трудното нещо предприемано от мен някога…. май.

Еми altered state, хора. Не се сърдете на мен, а на Коен.